1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
С., 15.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 455/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Л., срещу определение № 10 965 от 29.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 8 562/2010 г. Със същото се оставя без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу разпореждане от 07.06.2010 г. по ч. гр. д. № 14 390/2010 г. на Районен съд [населено място], ГО, 72 състав, с което е върната предявената от него насрещна искова молба срещу [фирма] [населено място]
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Н. текс България” Е. [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 2 684/2009 г. пред Районен съд [населено място] е образувано по искова молба от [фирма] [населено място] срещу „МО С.” [населено място] за заплащане на сумата от 9 526,26 лв. – неплатена стока. С отговора си /09.07.2009 г./ ответникът предявява частичен насрещен иск за обезщетение за вреди и пропуснати ползи за 10 000 лв. На 13.07.2009 г. е депозиран нов отговор, с който ответникът прави възражение за родова и местна подсъдност – чл. 365 вр. с чл. 104, ал. 2 ГПК и иска делото да се разгледа от окръжен съд. С определение от 25.09.2009 г. ПнРС прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на СРС. С определение от 05.05.1010 г. по гр. д. № 14 390/2010 г. СРС е указал на ответника – ищец по насрещната искова молба да уточни по вид и размер вземанията си и да внесе съответната държавна такса. Съобщението е получено от [фирма] на 25.05.2010 г. В открито съдебно заседания на 07.06.2010 г. съдът е констатирал, че указанията му не са изпълнени, поради което с разпореждане е върнал насрещната искова молба. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба пред СГС, който с определение № 10 965 от 29.07.2010 г. по ч. гр. д. № 8 562/2010 г. (предмет на настоящото производство) я оставя без уважение. Пред въззивната инстанция жалбоподателят твърди, че СРС не се е произнесъл по въпроса за подсъдността на делото, което опорачава всички извършени процесуални действия, включително и връщане на насрещната искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, релевантен за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд се отнася до последиците от неизпълнение на дадените от съда указания във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата молба. Този съществен правен въпрос, обаче, е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. С оглед данните по делото, правилно въззивната инстанция е приела, че въпреки дадените му от съда указания ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е отстранил в срок констатираните нередовности на насрещната исковата молба. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща. Цитираната процесуална норма е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно родовата подсъдност на предявените искове. Цитираната норма – чл. 365, ал. 1 ГПК със законов бланкет към чл. 104, ал. 1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжният съд действа като първа инстанция, определя различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска: по реда на глава ХХХІІ – тези, които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция и по общия ред – тези, подсъдни на районния съд, какъвто е и настоящия спор. В този смисъл са: определение № 758/08.11.2011 г. по ч. т. д. № 652/2011 г. на ВКС, І ТО; определение № 885/15.12.2011 г. по ч. т. д. № 825/2011 г. на ВКС, І ТО и др., постановени при действието на новия ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 965 от 29.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 8 562/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: