1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр. София, 11.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 35 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и А. Г. Д. от [населено място] срещу решение № 438 от 05.10.2010г. по в. т. дело № 299/2010г. на Русенски окръжен съд, търговско отделение в частта, с която е потвърдено решението от 14.07.2010г. по гр. дело № 294/2010г. на Русенски районен съд, 1 граждански състав в частта, с която е признато за установено, че съществува вземането на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и А. Г. Д. от [населено място] в условията на солидарност за сумата 2 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2010г. до окончателното изплащане на задължението, и са присъдени разноски в размер 340 лв.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – решението е в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1022/28.06.1999г. по гр. дело № 252/1999г. на ВКС и решение № 1647/1984г. по гр. дело № 803/1984г. на ВС/ и се отнася до казус, който е решаван противоречиво от съдилищата /обжалваният съдебен акт противоречи на решение № 87/02.11.2010г. по т. дело № 16/2010г. на Русенски окръжен съд, постановено по сходен казус между същите страни/.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага становище, че решение № 87/02.11.2010г. по т. дело № 16/2010г. на Р. не е влязло в законна сила, поради което не представлява съдебна практика, а приложените решения на ВС, ВКС и Окръжен съд Стара Загора не третират случай, аналогичен с настоящия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че на 11.10.2007г. между банката и [фирма] е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта V. на ТБ [фирма] с краен срок на издължаване не по-късно от 11.01.2010г., сумата в размер 2 500 лв. е усвоена от дружеството, на 19.01.2009г. ответното дружество издало запис на заповед, който бил авалиран при същите условия от ответницата А. Д. в качеството й на физическо лице, записът на заповед бил предявен за плащане и приет от ответниците по иска на 24.08.2009г. Решаващият съдебен състав е направил извод, че ответниците са били длъжни към 11.01.2010г. да заплатят на заявителя за издаване на заповед за изпълнение сумата 2 500 лв. и към момента на постановяване на съдебното решение вземането е станало изискуемо.
Доводите на ответниците по иска за нищожност на записа на заповед като заобикалящ закона поради липса на форма са приети за неоснователни поради това, че приложение намират разпоредбите на чл. 537 във връзка с чл. 483 – чл. 485 и чл. 513 ТЗ, но не и чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Изложени са съображения за ирелевантност на твърденията на ответниците, че банката може да предяви същото вземане на друго основание – договорно основание, тъй като това би било предмет на установяване и съответно право на защита в друго производство.
Представените доказателства за извършени плащания не са обсъдени поради преклудиране на правото за представянето им съгласно чл. 133 ГПК и липса на твърдения, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът [фирма] не е изложил релевантния за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС или се решава противоречиво от съдилищата. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Поставеният от касатора А. Г. Д. въпрос за формата на договора за поръчителство и неговата нищожност поради липса на писмена форма е ирелевантен за спора, тъй като предявеният иск е за установяване на задължение по запис на заповед, но не и по договор за поръчителство. Налице е постоянна съдебна практика на ВКС, съгласно която независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор трябва да се изследва основанието, на което е издаден, какво вземане обезпечава, като кредиторът следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният ефект, а длъжникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. При авалиран запис на заповед, гарантиращ изпълнение на задължение по договор за кредит, каузалното правоотношение е договора за кредит, но не и договора за поръчителство, поради което е без значение дали авалистът е сключил договор за поръчителство. Поради изложените съображения цитираните и приложени от касатора решение № 1022/28.06.1999г. по гр. дело № 252/1999г. на ВКС, V г. о., решение № 1647/03.12.1984г. по гр. дело № 803/1984г. на ВС, І г. о. и решение № 15/11.06.2009г. по в. т. дело № 30/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, ТО са неотносими към спора.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 438 от 05.10.2010г. по в. т. дело № 299/2010г. на Русенски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.