3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 581/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр.София, 13.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 581/2012 година
Производството е по чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за изменение на определението на Върховния касационен съд № 180/20.03.2013 год. по т.дело № 581/2012 год. в частта му за разноските, с искане да бъдат намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК присъдените в полза на ответника по касация едноличен търговец Г. А. с фирма „Г.-Г. А.”, [населено място], обл.Р. съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 3 600 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата едноличен търговец Г. А. чрез процесуалния си представител адвокат Ив.Й. изразява становище, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и провери данните по делото констатира следното:
Видно от данните по делото касационното производство е образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по в.гр.дело № 2606/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС по гр.дело № 1029/2010 год., с което касаторът-ответник по делото е осъден да заплати на едноличен търговец Г. А. сумата 35 973,82 лева – мораторна лихва, считано от деня на застрахователното събитие. Подаден е мотивиран отговор от ответницата по касация ЕТ Г. А. чрез процесуалния й представител адвокат И. Й. от Адвокатско дружество-Й. и Е. [населено място], в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, като е направено искане за присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 600 лева /от които 600 лева ДДС/ по представения договор за правна защита и съдействие от 12.06.2012 год. за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Към отговора са приложени още списък за направените разноски в размер на 3 600 лева, копие от издадената данъчна фактура № 836 от 12.06.2012 год. и мемориален ордер № 80296 от 13.06.2012 год. на М. Ю. АД за превеждане на посочената сума по сметката на адвокатското дружество. Касаторът не е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение до приключване на касационното производство. Тъй като касационната му жалба не е била уважена и съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с постановеното определение по чл.288 ГПК № 180/20.03.2013 год. на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 ГПК на ответницата по касация са присъдени поисканите и направени от нея съдебни разноски за касационното производство.
При тези фактически данни настоящият състав на ВКС намира за неоснователна подадената молба по чл.248 ГПК, тъй като с нея под формата на искане за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, касаторът за първи път прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е следвало да стори до приключване на производството по чл.288 ГПК пред касационната инстанция.
Съгласно т.1 и т.2 от ТР по т.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, искането за присъждане на разноски трябва да бъде направено от страната до приключване на производството пред съответната съдебна инстанция и размерът на разноските следва да бъде доказан в същия срок, като се представи списък по чл.80 ГПК заедно с доказателства за изплащането им. Изрично установеният в чл.80 ГПК краен срок за представяне на списъка за разноските и насочен и към осигуряване на възможността да бъде упражнено процесуалното право на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК да поиска присъждане на по-нисък размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Така посочената процесуална възможност се осъществява само по искане на страната, което следва да бъде заявено до приключване на производството пред съответния съд за да може да бъде разгледано и съобразено при постановяване на съдебния акт. Пропускът да стори това не може да бъде коригиран по реда на чл.248 ГПК, тъй като това би довело до неравнопоставеност на страните при упражняването на процесуалните им права да претендират разноски за съответната инстанция в зависимост от изхода на спора. След като искането за присъждане на разноски трябва да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция /в противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските/, в същия срок следва да бъде упражнено и процесуалното право на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК да иска от съда да бъде намален размера им, ако претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед конкретните данни по делото, в случая молителят е пропуснал възможността да упражни правото си в посочения срок, поради което искането му за изменение на постановеното определение в частта му за разноските се явява неоснователно.
По изложените съображения подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното определение № 180/20.03.2013 год. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: