4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
С., 07.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 67/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. З. и С. Б. Зарева – двамата от [населено място] срещу Решение № 3 от 15.ХІ.2010 г. по гр.д. № 663/ 2010 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 13 от 15.V.2010 г. по гр.д. № 10 010/ 2009 г. на Пернишки районен съд, с която са отхвърлени исковете на Д. В. З. и С. Б. Зарева – двамата от [населено място] срещу М. К. Г. – ЕТ с фирма ”М. Г. – Ф. шоп” – [населено място] за неустойка 3710 лв. върху неплатения наем 700 лв. за м.ІІІ.2009 г., със законната лихва от датата на предявяване на иска и за неустойка 2660 лв. върху неплатения наем 700 лв. за м.ІV.2009 г., със законната лихва от датата на предявяване на иска, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационна жалба поддържат основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по изложените разрешени по делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, които се свеждат до материалноправния въпрос: нищожна ли е неустойка, уговорена от страните ”в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден”. Жалбоподателите поддържат, че въпросът е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Р.№ 140/20.ІІІ.2006 г. по т.д.№ 408/2005 г., Р.№218/27.ІІІ.2007 г. по т.д.№ 750/2007 г., Р.№4/25.ІІ.2009 г. по т.д.№395/2008 г., Р.№65/14.ІV.2009 г. по т.д.№ 589/2009 г. и ТР № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Като обосновават оплакването за неправилност на решението, жалбоподателите поддържат, че не е нищожна уговорената неустойка, а ако съдът не счете, че е налице трайно установена практика по изложените въпроси – евентуално е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като същите се решават противоречиво от съдилищата. Поддържат и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че произнасянето по делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като законовите разпоредби и тези, установени с ТР № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, са неясни, тълкуват се по различен начин от съдилищата и е необходимо да се изяснят с оглед бъдещото правилно прилагане на закона, като при точното прилагане на законовите норми, може да се постигне развитие на правото, като с решението по делото ще се отстранят непълнотите, неяснотите и противоречията при последващо решаване на аналогични казуси.
Ответникът по касационната жалба М. К. Г. – ЕТ с фирма ”М. Г. – Ф. шоп” – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно осъдително решение, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 13.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на ищците за неустойка общо 6370 лв. за неплащане за два месеца на месечен наем по 700 лв., уговорена в чл. 8 т. 3 от Договора за наем: ”в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден”, по съображения, че сделката, по която една от страните е търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, е търговска и съгласно т.3 на ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., като се направи преценка дали към сключване на договора, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, изводът е, че е нищожна. Съдът е посочил, че уговорената неустойка създава потенциална възможност за длъжника да стигне нетърпимо висок размер и за кредитора неоправдано облагодетелстващ над претърпените вреди размер, така неустойката не съответства с добрите нрави по см. на чл. 9 ЗЗД, защото е извън присъщите й функции и превръща обезпечителната, обезщетителна и санкционната й функция в източник на неоснователно обогатяване.
С оглед създадената задължителна съдебна практика с ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. и решенията, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно. Не може да се приеме, че решеният от въззивния съд въпрос, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото затова, че законовите разпоредби и установените с ТР № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, са неясни и се тълкуват от съдилищата по различен начин и че тези въпроси ще се изяснят с произнасянето по настоящото дело. Съгласно т. 3 на ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да се ползват някои от посочените в ТР критерии и се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства. Затова с оглед данните по конкретното дело, съдът ще направи преценката нищожна ли е договорна неустойка поради противоречие с добрите нрави и не може да се иска с едно съдебно решение да се установи единна съдебна практика за всички случаи на нищожност.
Неоснователно е искането за допускане на касационо обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като създадената противоречива съдебна практика по въпроса за нищожност на уговорена в търговските договори неустойка поради накърняване на добрите нрави, е преодоляна с ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., което се включва в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като решеният от въззивния съд въпрос дали е нищожна поради накърняване на добрите нрави уговорената от страните неустойка в чл. 8 т.3 от Договора за наем ”в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден”, не е решен в противоречие със съдебна практика за нищожност на уговорена в търговските договори неустойка поради накърняване на добрите нрави. Съгласно т. 3 на ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави към момента на сключване на договора, като могат да се ползват някои от посочените в ТР критерии и се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства. Като е уговорена върху месечен наем 700 лв. неустойка 5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, уговорената дневна неустойка е 35 лв. и 1050 лв. месечната неустойка. В съответствие с приетото с т. 3 на ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., въззивния съд е обосновал, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като прекомерността й е с единствена цел, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 3 от 15.ХІ.2010 г. по гр.д. № 663/ 2010 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: