3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 12.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 492 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Ш., гражданин на Чешка Република, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Т. С. срещу решение № 68 от 12.03.2012г. по в. т. дело № 325/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 160 от 07.10.2011г. по гр. дело № 332/2011г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Ш. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения № 1 и № 4, т. 1 и т. 2 и № 11 на извънредното Общо събрание на акционерите на [фирма], проведено на 02.03.2011г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3 000 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за недопустимост на въззивния съдебен акт в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски, като поддържа, че в посочената част въззивната жалба има характер на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК и по нея е следвало да се произнесе първоинстанционният съд. В приложено към касационната жалба изложение касаторът инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно относно допуснати нарушения на императивни норми на закона и Устава на дружеството при иск по чл. 74 ТЗ и до кой момент да се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в частта за изменение на присъдените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като цитираните определения са неотносими, а относно приложението на чл. 74 ТЗ има непротиворечива практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за отмяна на решения № 1, № 4, т. 1 и т. 2 и № 11 на Общото събрание на акционерите на ответното дружество. Релевираните в касационната жалба и изложението към нея доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно „допуснати нарушения на императивни норми на закона и Устава на дружеството при иск по чл. 74 ТЗ“ представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът за допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски и въпросът „до кой момент да се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в частта за изменение на присъдените разноски“ са релевантни за спора, тъй като въззивният съд е приел, че искането за намаляване на присъдените разноски, направено във въззивната жалба, е преклудирано, като се е аргументирал с обстоятелството, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде релевирано в съдебното заседание, когато е представен договорът за правна помощ и съдействие с посочения в него адвокатски хонорар.
По въпроса за допустимостта на решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно присъдените разноски, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Когато искането за намаление на разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно в първоинстанционното производство и решението на първоинстанционния съд се обжалва в частта за разноските, то въззивната жалба има характер на молба за изменение на решението по чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе по нея е първоинстанционният съд. Когато с въззивната жалба се обжалва цялото решение и с нея за първи път е направено искане за намаление на направените в първоинстанционното производство разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК, компетентен да се произнесе по него е въззивната инстанция.
По въпроса „до кой момент следва да се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в частта за изменение на присъдените разноски“ е формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 22/27.01.2012г. по т. д. № 682/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 13/17.01.2013г. по гр. д. № 1161/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., съгласно която упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се счита ограничено до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите съгласно чл. 80 ГПК. В настоящия случай искането на ищеца за намаление на адвокатското възнаграждение не е направено в първоинстанционното производство, а едва с въззивната жалба, поради което е преклудирно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 12.03.2012г. по в. т. дело № 325/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.