2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 576/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр.София, 25.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 576/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат А.Т. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 04.02.2011 год. по гр.дело № 7715/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГО, 51 състав от 26.03.2010 год. по гр.дело № 28281/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищцата-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7030 евро, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение задълженията за построяването и въвеждане в експлоатация на апартамент в новострояща се жилищна сграда в [населено място], [улица], съгласно сключен на 16.06.2006 год. между страните предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивния съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и основателността на предявения иск.
В допълнително изложение към касационната жалба, преповтаряйки оплакванията си за необоснованост и незаконосъобразност, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси дали преценката на събраните по делото доказателства и неправилното им интерпретиране от съда както и препращането към мотивите на първоинстанционното решение водят до неправилност на постановения съдебен акт, позовавайки се на цитираните в жалбата многобройни решения на различни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, както и на две решения на СРС – по гр.дело № 28280/2009 год. и по гр.дело № 8389/2010 год., за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задълженията по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба и строителство на апартамент в новострояща се жилищна сграда. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че забавеното строителство е по причина на преработка на инвестиционния проект на сградата, което е довело до временно спиране на строителството и удължаване срока за изпълнение. Ищцата е знаела за това, тъй като в качеството си на възложител изрично е дала съгласието си в декларация с нотариална заверка на подписа да бъде извършено наложилото се изменение на проекта. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че липсва правно основание да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя за заплащане на претендираната неустойка, тъй като настъпилата забава не е по причина на ответника.
Изложеният от жалбоподателката процесуален въпрос относно задължението на съда при произнасяне на решението да обсъди всички доказателства и факти по делото е релевантен, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът трябва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В случая въззивният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, в резултат на което е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. С посочените действия съдът е процедирал правилно и в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Суверенно право на решаващия съд е дали да кредитира или не дадено доказателство. Извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Различният краен изход в представените съдебни решения се дължи на различната фактическа обстановка установена по всяко едно от делата и не обосновава противоречива съдебна практика по поставения процесуален въпрос.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение необходимостта мотивите на въззивното решение да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и задължението на въззивния съд да направи собствени изводи по съществото на спора. Това е заложено в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и по принцип не е загубило своето значение доколкото при прилагането му следва да бъде съобразено с процесуалната уредба, предвидена в сега действуващия ГПК от 2007 год. В тази връзка следва да се отчете новата специфична норма на чл.272 ГПК, предоставяща на въззивния съд процесуалната възможност когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. В този смисъл са р.№ 484/09.06.2010 год. по гр.дело № 1438/2009 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о.; р.№ 643/12.10.2010 год. по гр.дело № 1246/2009 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. и р.№ 785/02.03.2011 год. по гр.дело № 556/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК, на които обжалваното решение не противоречи, тъй като е постановено в съответствие с действуваща понастоящем нормативна уредба. Поради това не би могло да се приеме, че начинът на мотивиране на въззивното решение е в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че уговорената неустойка за забавено изпълнение се дължи в случаите, когато закъснението се дължи на причина, за която длъжникът е отговорен. В тази връзка той се освобождава от последиците на забавата, ако причината за забавеното изпълнение не е по негова вина, каквито в случая са данните по настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ”Б” състав, постановено на 04.02.2011 год. по гр.дело № 7715/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: