1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София,13.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ Т. отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 935/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. К. И. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Е. М. от САК, срещу определение № 15 464 от 20.12.2009 г. по ч. гр. дело № 4 328/2010 г. на Софийски градски съд, Т. отделение. Със същото се оставя без уважение подадената от И. частна жалба срещу определение на Софийски районен съд от 12.03.2010 г. по гр. д. № 44 601/2008 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателя, поради неизпълнени указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на предявения иск.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от С. К. И. от гр. София срещу „Топлофикация София” Е. гр. София, с която ищецът иска да бъде признато, че не дължи на ответното дружеството сумата от 2 217,62 лв. – главница и лихва върху същата в размер на 2 167,29 лв., поради изтекла погасителна давност за събиране на взаменията съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД
С разпореждане от 30.01.2009 г. СРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) да внесе държавна такса в размер на 4 на сто върху претендираните суми, както и да конкретизира претенцията си. В изпълнение на същите е постъпила молба на 18.02.2009 г. с направени уточнения, но не са представени доказателства за внасяне на държавната такса, поради което с определение от 12.03.2009 г. исковата молба е върната на подателя й. Този съдебен акт е обжалван пред Софийски градски съд, който с определение № 15 464/20.12.2009 г. по ч. гр. д. № 4 328/2009 г. е оставил без уважение подадената частна жалба, приемайки, че ищецът не е изпълнил част от дадените му указания.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не и относно наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че в случая СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос „за приложението на давностния срок по отношение на дължимите парични вноски за консумирана топлина енергия”, като се позовава на решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 408/2009 г. Така посочения въпрос за давността е по съществото на спора, но не е релевантен за настоящото производство, чийто предмет е редовността на подадената искова молба.
По силата на препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводите му „за приложението на давностния срок по отношение на дължимите парични вноски за консумирана топлина енергия” не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15 464 от 20.12.2009 г. по ч. гр. дело № 4 328/2010 г. на Софийски градски съд, Т. отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: