1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 09.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1290 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Д. С. К. и адв. М. Г. И. срещу решение № 70 от 09.09.2011г. по в. т. дело № 178/2011г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което се потвърждава решение № 143 от 02.05.2011г. по т. дело № 639/2010г. на Окръжен съд Бургас и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 100 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 25 303 лв. без ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор № 1/02.07.2008г., сумата 6 903,16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период 15.08.2008г. – 10.11.2010г., законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска – 10.11.2010г. до изплащането и направените по делото разноски в размер 2 578,24 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Релевира доводи, че в противоречие с практиката на ВКС съдебният състав не е обсъдил пълно и задълбочено представените доказателства и доводите в писмената защита, игнорирал е протокол акт 19 от 14.08.2008г. и факта, че не е подписан от ищеца, не е обсъдил оплакванията срещу първоинстанционното решение относно незаконосъобразното отхвърляне на доказателствените искания от първоинстанционния съд, в противоречие със закона и практиката на ВКС е счел за ирелевантно неизпълнението на раздел VІІ от договора от 02.07.2008г., като не е отчел, че ищецът сам се е поставил в забава, като не е изготвил и представил необходимите документи.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. Г. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил материалноправният или процесуалноправният въпрос, който според него е решен при наличието на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа становище, че във въззивната жалба и в касационната жалба са въведени оспорвания, каквито не са направени нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителния отговор, а именно, че договорът и акт образец 19 не са изготвени и не са подписани от ищеца.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС, или се решава противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ако касаторът е имал предвид процесуалноправния въпрос „длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и релевираните доводи за неправилност на първоинстанционното решение” по него решаващият съдебен състав не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а относно неговата неправилност е ограничен от посочените в жалбата основания. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, относими към релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред и срокове факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 е чл. 269 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС. Необсъждането на заключението на съдебно-графическата експертиза и отказът за допускане на такава във въззивното производство са аргументирани с обстоятелството, че договорът и протоколът обр. 19 не са оспорени по надлежния ред в първоинстанционното производство.
Доводът за противоречие на въззивното решение с решение № 1071/10.10.2008г. по гр. дело № 4792/2007г., ВКС, ІІ г. о. е неоснователен и поради това, че в обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е изпълнил възложените му с договор № 1 от 02.07.2008г. строително-монтажни работи, ответникът – възложител е приел извършената работа, поради което е направил извод, че дължи заплащане на уговореното възнаграждение.
Релевираният от касатора довод за противоречие на решението на Бругаски апелативен съд с решение от 07.05.2008г. по В. № 244/2007г. и решение от 29.11.2004г. по В. № 127/2003г. също е неоснователен, предвид приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, че липсва противоречие в съдебната практика и в случаите, когато въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е намерил различно разрешение в практика на арбитражен съд. Актовете на арбитражните съдилища, които са частноправни образувания с правораздавателна власт, произтичаща от общата воля на страните по един спор, не формират съдебна практика по граждански дела, предвид което наличието на противоречиви изводи, формирани в обжалваното въззивно решение и решение на арбитражен съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
Позоваването от касатора на противоречие между въззивното решение – предмет на касационната жалба и решение № 37 от 05.05.2010г. по т. дело № 145/2009г. на Окръжен съд Русе, ТО е неоснователно и поради обстоятелството, че не са налице данни за влизане в сила на посочения съдебен акт.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 09.09.2011г. по в. т. дело № 178/2011г. на Апелативен съд Б., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.