5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 23.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3080 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Я. Т. срещу решение № 520 от 18.03.2013г. по гр. дело № 3167/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2012г. по гр. дело № 14846/2010г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 10 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на К. Я. Н. от [населено място] следните суми: на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 37 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 28.05.2007г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2010г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 17 527 лв., представляваща лихва за периода от 28.05.2007г. до 23.12.2010г.; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 467,20 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 3 665 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1/ Следва ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на ПТП да отговаря за вреди от влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, ако вредите са произлезли от неправилно проведено лечение?
2/ Въпросът за прилагане на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е решен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. и решения по чл. 290 ГПК /решение № 111/01.07.2011г. по т. д. № 676/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 434/02.11.2011г. по гр. д. № 1235/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 390/08.01.2013г. по гр. д. № 920/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о./.
3/ Въпросът за необходимостта от пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания, които подлежат на обезщетяване.
Ответникът К. Я. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да уважи частично предявения иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество: валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, при ответника; настъпване на застрахователно събитие, предвид влязлото в сила решение от 08.05.2009г. по гр. дело № 31624/2007г. на СРС, ГО, 26 състав, постановено между същите страни, с което е уважен предявения на основание чл. 226, ал. 1 КЗ частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди; претърпени от ищеца в резултат на настъпилото на 28.05.2007г. ПТП неимуществени вреди.
При определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на причинените увреждания /открита фрактура на костите на лявата подбедрица, фрактура на вътрешния кондил на лявата голямопищялна кост, фрактура на дясното колянно капаче, фрактура на фарангата на палеца на дясната ръка/, начина на лечение /4 големи операции и амбулаторно лечение/, продължителността на лечебния и възстановителен период /повече от 5 години/, който продължава и към настоящия момент, степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания /по-интензивни първите 6 месеца, 30 дни интензивни болки при последната конструктивна операция, проявяване на болки през останалия период при преумора, при рязка промяна на времето, което налага приемане на обезболяващи средства/, трайното затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от 1 година, на десния долен крайник за срок от 3 месеца, на захвата на дясната ръка за срок от 2 месеца, трайно увреден ляв фибурален нерв.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, формулиран от касатора, правен въпрос е ирелевантен за делото, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че причина за дългото лечение и извършените коригиращи операции е възникналият много рано възпалителен процес и необходимостта да се премахне остатъчната пареза на нерва и да се подобрят движенията на глезенната става. Нито мотивите на решението, нито събраните по делото доказателства сочат на влошено здравословно състояние на пострадалия в резултат на неправилно проведено лечение.
Вторият и третият материалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Тези въпроси са свързани с предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на този размер. По отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е формирана постоянна практика на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на решението и в съответствие с която решаващият съдебен състав е установил наличието на необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а именно: валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, при ответника; настъпване на застрахователно събитие; претърпени от ищеца неимуществени двреди; причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., както и постановените множество съдебни решения на различни съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, техните степен и интензитет, прогнозите за в бъдеще и други. Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по н. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, съобразил е вида и характера на търпените от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължаващото и към настоящия момент лечение, трайно увредения ляв фибурален нерв, неудобствата и спорадичните болки, които ищецът търпи в резултат на уврежданията, и въз основа на установените факти и обстоятелства е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди като не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Останалите оплаквания в изложението представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са ангажирани доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520 от 18.03.2013г. по гр. дело № 3167/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2012г. по гр. дело № 14846/2010г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 10 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на К. Я. Н. от [населено място] следните суми: на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 37 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 28.05.2007г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2010г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 17 527 лв., представляваща лихва за периода от 28.05.2007г. до 23.12.2010г.; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 467,20 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 3 665 лв. – разноски за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.