О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 01.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 701/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Й. Н. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Беленска от САК, срещу определение № 1 699 от 20.07.2012 г. по ч. гр. дело № 2 614/2012 г. на Софийски апелативен съд. Със същото се потвърждава определение от 11.04.2012 г. по гр. д. № 3 734/2011 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 952 лв., представляваща съдебни разноски, дължими при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК и оставя без уважение искането за присъждане на разноски над посочения размер.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения и определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма]” [населено място] е изразил становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определеие, както и за неоснователност на постъпилата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Производството по гр. д. № 3 734/2011 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по иск от Й. Н. Б. от [населено място] срещу [фирма]” [населено място], с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 25 100 лв., предявен като частичен от 87 748,49 лв. Претенцията си ищецът основава на договор от 20.06.2003 г. за проектиране, учредяване право на строеж, за построяване и предаване в завършен вид на сгради с търговско и офис предназначение. На 09.02.2012 г. е постъпила молба от Б. с вх. № 14 171, с която на основание чл. 232 от ГПК същият оттегля предявения иск. Предвид изявлението на ищеца, с протоколно определение от 09.12.2012 г. СГС е прекратил производството по делото. В съдебното заседание ответното дружество е поискало да му се присъдят направените съдебни разноски като му се даде срок, в който да представи доказателства за извършването им. Депозирана е молба с вх. № 16 930/15.02.2012 г. от [фирма]”, към която е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.02.2012 г., разходен касов ордер от 08.02.2012 г. за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. С определение от 11.04.2012 г. е осъдил частният жалбоподател да заплати на ответника сумата от 952 лв. (представляваща минимално адвокатско възнаграждение, с оглед цената на предявение иск) – съдебни разноски, дължими при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК и оставил без уважение искането за присъждане на разноски над посочения размер до 2 500 лв. Този съдебен акт е потвърден от САС с определение № 1 699 от 20.07.2012 г, постановено по ч. гр. дело № 2 614/2012 г. – предмет на настоящото производство.
Жалбоподателят е посочил въпрос, който смята, че е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка, респ. разходен касов ордер за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ. С оглед представените от ответника договор за правна защита и съдействие и разходен касов ордер от 08.02.2012 г. за плащане на сумата от 2 500 лв., СГС е присъдил в полза на [фирма]” съдебни разноски в размер на 952 лв. – представляващо минимално адвокатско възнаграждение за един адвокат, с оглед размера на предявения иск. Разноски се дължат на ответника в зависимост от поведението му и резултата по предявения иск – чл. 78, ал. 2, 3 и 4 ГПК ако същите са реално направени след получаване на исковата молба и преди приключване на производството пред съответната инстанция. При постановяване на въззивното определение САС се е съобразил в практиката на ВКС.
Представените от частния жалбоподател определения и решения на Върховен касационен съд са постановени при друга фактическа обстановка, с оглед на което не е налице основани за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 699 от 20.07.2012 г. по ч. гр. дело № 2 614/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: