4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 10.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 132 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответницата Б. П. К. от [населено място], област П. чрез процесуалния й представител адв. Л. К. срещу определение № 952 от 16.12.2011г. по в. гр. дело № 1067/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 12678 от 08.11.2011г. по гр. дело № 5844/2010г. на Пазарджишки районен съд, с което е върната въззивната жалба на Б. П. К. срещу решение № 774 от 21.09.2011г. по гр. дело № 5844/2010г. на Пазарджишки районен съд.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Като не е приложил нормата на чл. 51, ал. 1, чл. 35, чл. 36 и чл. 45 ГПК, въззивният съд е направил незаконосъобразен извод за просрочие на въззивната жалба. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата: 1/ Към кой момент се пораждат правните последици при оттеглянето на пълномощното от процесуалния представител – към момента на уведомяването на съда или към друг момент; 2/ Има ли правна стойност връчването на съдебни книжа на процесуален представител по конкретното дело, извършено след оттеглянето на пълномощното на този процесуален представител, когато оттеглянето е станало след изпращането на съдебните книжа и преди връчването им; 3/ Съществува ли задължение на страната, която е оттеглила пълномощното от процесуалния си представител, да уведомява съда за съдебния си адрес, при положение, че същият е известен на съда и не е променян след оттеглянето на адвокатското пълномощно; 4/ Съществува ли задължение за връчителя при връчването на съобщението по реда на чл. 51, ал. 1, пр. 2 ГПК да запише изрично, че съобщението се връчва на адвокат, който е сътрудник или работи в кантората на адвоката, посочен в съобщението или е достатъчно изписването само на качеството на лицето, че е адвокат.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Районен съд Пазарджик, с което е върната въззивната жалба на ответницата Б. К., въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена. Като е констатирал, че решението е изпратено до ответницата на адрес [населено място], жк Д., [улица], ет. 8, връчено е на посочения адрес на адв. С. Б. на 19.10.2011г., а въззивната жалба е подадена на 08.11.2011г., е направил извод, че същата е депозирана след срока, който е започнал да тече на 20.10.2011г. и е изтекъл на 03.11.2011г. Изложил е съображения относно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК и допустимост на връчване на обявление за решението на колега – адвокат в кантората на упълномощените процесуални представители – адв. И., адв. И. и адв. Г.. Въззивната инстанция е съобразила, че с нарочна молба от 23.11.2010г. жалбоподателката е посочила съдебен адрес за кореспонденция и след оттегляне на пълномощията с молбата от 13.10.2011г. не е посочила нов адрес за кореспонденция, така, както и сторила другата ответница по иска с нарочна молба от 28.10.2011г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три въпроса „Към кой момент се пораждат правните последици при оттеглянето на пълномощното от процесуалния представител – към момента на уведомяването на съда или към друг момент”, „Има ли правна стойност връчването на съдебни книжа на процесуален представител по конкретното дело, извършено след оттеглянето на пълномощното на този процесуален представител, когато оттеглянето е станало след изпращането на съдебните книжа и преди връчването им” и „Съществува ли задължение на страната, която е оттеглила пълномощното от процесуалния си представител, да уведомява съда за съдебния си адрес, при положение, че същият е известен на съда и не е променян след оттеглянето на адвокатското пълномощно” не са релевантни за спора, тъй като връчването на решението чрез адв. Р. И. в [населено място], кв. Д., ул. К. К.” № 15А, ет. 8 е извършено не само в качеството му на пълномощник, но и на съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1, предл. 1 ГПК. Когато пълномощникът е посочен и като съдебен адресат, оттеглянето на пълномощното на процесуалния представител не води автоматично до отпадането му като съдебен адресат. След като страната не е заявила изрично, че не желае връчване на съобщения на съдебния адресат, съдът е длъжен да извършва призоваването, респективно връчването на съобщенията по реда на чл. 39, ал. 1, пр. първо ГПК.
Въпросът „съществува ли задължение за връчителя при връчването на съобщението по реда на чл. 51, ал. 1, пр. 2 ГПК да запише изрично, че съобщението се връчва на адвокат, който е сътрудник или работи в кантората на адвоката, посочен в съобщението или е достатъчно изписването само на качеството на лицето, че е адвокат” не е решен в противоречие със съдебната практика, тъй като връчването на решението е извършено в кантората на адвокат Р. И., посочен като съдебен адресат и е отразено качеството на лицето С. Б., получило решението – адвокат. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК не изключва възможността съобщенията да се връчат на друг адвокат, който работи или сътрудничи на адвоката, посочен като съдебен адресат, в кантората на последния.
Поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 952 от 16.12.2011г. по в. гр. дело № 1067/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.