2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 797 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 5715 от 19.05.2012г. по в. гр. дело № 580/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е върната частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу определение от 16.05.2012г., с което е оставено без уважение възражение за неподведомственост на спора.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на чл. 15, ал. 2 ГПК и моли същото да бъде отменено.
Ищецът [фирма], [населено място] и новоконституираният във въззивното производство необходим другар на ответника [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди инвокираните доводи, приема следното:
С обжалваното разпореждане съдебният състав на Варненски окръжен съд е приел, че направеното пред въззивната инстанция възражение по същество представлява оплакване срещу допуснат пропуск от първоинстанционния съд да съобрази неподведомственост на повдигнатия пред него спор. Възражението не може да се отнесе към ненадлежно сезиране на самата въззивна инстанция, съответно и отхвърлянето му не следва да се квалифицира като произнасяне по чл. 274, ал. 2 ГПК. Преценката на въззивния съд е част от служебната проверка по допустимостта на обжалвания съдебен акт, както и допустимостта на първоинстанционното производство, поради което обжалването му предполага наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Недопустимостта на частната касационна жалба е обоснована от въззивния съд и с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и въведеното ограничение на правото на касационно обжалване на решения по граждански спорове под 5 000 лв.
Правилно въззивният съд е квалифицирал възражението за неподведомственост на спора, направено във въззивното производство, като оплакване срещу решението на първоинстанционния съд поради несъобразяване на подведомствеността/неподведомствеността на спора. В този случай преценката дали исковата претенция подлежи на разглеждане от гражданския съд е свързана с допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, поради което се извършва от въззивната инстанция по повод обжалване на решението. Следователно проверката на правилността на направения от въззивния съд извод за подведомственост на спора на гражданския съд при постановено въззивно решение следва да се извърши от касационната инстанция по реда на обжалване на въззивното решение, ако същото подлежи на касационен контрол с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че разпореждането, с което частната жалба е върната като недопустима, е правилно и като такова същото трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5715 от 19.05.2012г. по в. гр. дело № 580/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.