1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 27.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 120 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на длъжника А. Г. К. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. В. Ц. срещу определение № 3755 от 19.08.2011г. по ч. т. дело № 2111/2011г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което са потвърдени следните съдебни актове:
1/ разпореждане № 27914/05.07.2010г. по ч. гр. дело № 10095/2010г. на Варненски районен съд, ХІХ състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК в полза на [фирма], [населено място] срещу А. Г. К. от [населено място] за сумата 19 145,13 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 30.12.2007г., сумата 3 961,65 лв. – договорна лихва за периода 30.12.2007г. – 07.06.2010г., сумата 335,79 лв. – наказателна лихва за периода 30.12.2007г. – 07.06.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ определение № 8635/09.06.2011г. по ч. гр. дело № 10095/2010г. на Варненски районен съд, ХІХ състав, с което е оставена без уважение молбата на А. Г. К. с правно основание чл. 420, ал. 2 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по изложени в частната касационна жалба съображения моли за отмяна на въззивното определение.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за процесуалната й недопустимост, евентуално за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение, с което се потвърждават разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на парично задължение, и определение, с което е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се разглежда правилността на съдебните актове за допускане на незабавно изпълнение и по искането за спиране на изпълнението на присъденото вземане. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК и по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване: относно определенията по чл. 419 ГПК – определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други; относно определенията по чл. 420 ГПК – определение № 614 от 09.11.2009г. по ч. т. д. № 589/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 306 от 27.04.2010г. по ч. т. д. № 257/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 434 от 04.06.2010г. по ч. т. д. № 277/2010г., I т. о., ТК, определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 394 от 18.05.2010г. по ч. т. д. № 363/2010г., ВКС, ТК, I т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационно обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Г. К. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. В. Ц. срещу определение № 3755 от 19.08.2011г. по ч. т. дело № 2111/2011г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.