О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 977/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] срещу Решение № 39 от 23.05.2012 г. по т.д. № 102/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 9 от 18.01.2012 г. по т.д. № 596/ 2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отказано да се допълни постановеното по делото Решение № 77 от 27.10.2011 г. в частта относно претендираната неустойка за забава върху девета разсрочена годишна вноска от цената на приватизирания обект за периода след 24.12.2010 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане на дължимата ІХ вноска, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението с оглед уговорената неустойка в чл.9.2. от Договора от 04.01.1999 г., поддържа, че постигнатото съгласие е, че се дължи неустойка за всеки ден забава, следователно до окончателното плащане на дължимата вноска, в съответствие с което е предявил иска за неустойка за периода от датата на забавата 01.01.2009 г. до окончателното плащане на главницата, неправилно неприсъдена от въззивния съд за времето след исковата молба 24.12.2010 г. до окончателното изплащане на съответната вноска от цената. Жалбоподателят поддържа, че тъй като неустойката е уговорена подневно, може да се присъди и за бъдеще време – и след датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното плащане на вноската от цената, в който смисъл е Решение № 392/8.10.2008 г. по т.д.№ 94/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. Затова счита, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Прилага и други решения и определения на различни по степен съдилища.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в ликвидация – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отказано да се допълни осъдително решение, за да се разгледа иск за неустойка за периода след предявяване на иска до окончателното изплащане на паричното задължение, което обезпечава, цената на който иск не е до 10 000 лв., затова на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отказано да се допълни постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, с не е присъдена уговорената в чл. 9.2 от Договора неустойка за забавено плащане на ІХ разсрочена вноска от цената на приватизирания обект, за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вноската, е изложил, че няма предявен иск за неустойка с уточнен период и размер на неустойката за времето след 24.12.2010 г. (деня следващ датата на исковата молба). С оглед размера на неустойката, уговорен в чл. 9.2 от Договора, който включва не само законна лихва, а и добавка по 0.01% на ден върху съответната сума, съдът е заключил, че с искането за присъждане на неустойка до „окончателното заплащане на сумата”, неоснователно ищецът иска неустойка за времето след датата на исковата молба. По съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по всички редовно предявени искове и правилно е отказал да допълни решението, въззивният съд е потвърдил решението, постановено по чл. 250 ГПК.
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено решение по чл. 250 ГПК, е неоснователно. Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос: дължи ли се неустойка за забавено плащане на разсрочена вноска от цената, за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вноската, и основателно ли е искането на ищеца за допълване на решението по така предявен иск, е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му, разрешен с допълнителното решение.
Този въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че не може да се претендира неустойка за забавено плащане на разсрочена вноска от цената, за времето след датата на исковата молба до окончателното издължаване на вноската, тъй като с тази претенция се търсят вреди от забавено изпълнение, за което е уговорена неустойката, които са за бъдеще време и преди да са настъпили, и размерът на неустойката за забава за последващ датата на предявяването на иска период, не е акумулиран към датата на предявяване на иска. За да е допустим иск за неустойка, трябва тя да е изискуема и определена по размер към момента на предявяването му, като не може да се разгледа и уважи осъдителен иск с петитум, който не е определен по размер, искането за неустойка за времето след предявяването на иска, е неопределено по размер и преждевременно предявено. За да бъде определена по размер и изискуема, неустойката трябва да има начален срок и краен срок – последният определен като дата, въпреки че договорната неустойка за забава по същността си е близка до законната лихва за забава. Неустойката е обезщетение за вреди от неизпълнение на главното задължение, то трябва да е налице към момента на предявяването на иска за главницата – неплатена вноска от цената. Не могат да се претендират вреди преди същите да са настъпили, да се търси неустойка за забава за последващ датата на предявяването на иска период, като окончателният размер на неустойката може да се определи едва към момента на плащане на всяка от просрочените вноски, затова не може да се търси неустойка за период ”до окончателното издължаване на вноските”.
В този смисъл са: Р. на ВКС №730/ 5.VІІ.2006 г. по т.д. № 248/2006 г., както и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№211/ 16.12.2010 г. по т.д.№244/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№59/29.04.2010 г. по т.д.№ 687/2009 г. на ВКС, І т.о. Затова искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК е неоснователно – дори и да е имало противоречива съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос, това противоречие е преодоляно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 39 от 23.05.2012 г. по т.д. №102/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: