2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
С., 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2847/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 128 от 16.05.2013 г. по т.д. № 715/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба срещу Решение № 116 от 11.04. 2012 г. по т.д.№ 82/2012г. на Старозагорски окръжен съд. Жалбоподателят излага, че неправилно ВКС е приел, че се касае за няколко обективно съединени иска, всеки с цена под 10 000 лв. и поддържа, че е налице едно договорно правоотношение между търговци над определения от закона минимум, затова следва да се допусне касационната жалба и да се разгледа по същество. Иска обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за произнасяне по касационната жалба.
Ответникът по частната жалба Т. Н. В. – ЕТ с фирма „Т. В.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че частната жалба е неоснователна, тъй като не е налице един договор, а множество такива – предявени са обективно кумулативно съединени отделни искове, затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което ответникът е осъден да плати на ищеца суми, съставляващи цена на продадени стоки и възнаграждение за извършени услуги, материализирани в четиринадесет фактури. Изложени съображения, че липсва сключен между страните изричен писмен договор за доставка на стоки, затова предмет на делото са обективно съединени искове, всеки с цена под установения в закона лимит, като всяка отделна фактура обективира отделна сделка за търговска продажба на стоки, вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и допустимостта на касационната жалба се преценява с оглед цената на отделните искове, а не с оглед сбора на цените им.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани обективно съединени искове за цена на продадени стоки и извършени услуги, материализирани в четиринадесет фактури. Страните не са обвързани с един договор, за да се приеме, че претендираните от ищеца суми са в изпълнение на този договор, а продадените от ищеца на ответника стоки и извършените услуги, са предоставени по различно време, израз на установените между страните трайни търговски отношения. Сключени са отделни договори, материализирани в двустранно подписаните фактури, поради което цената на всеки един от отделните четиринадесет договора, е определяща за допустимостта на касационната жалба, а не сборът от цената на отделните искове. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от предявените искове е до 10 000 лв., поради което правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 128 от 16.05.2013 г. по т.д. № 715/ 2012 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: