5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
С., 03.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1035/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 176/29.05.2012 г. по гр.д. № 210/2012 г. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено Решение №314/13.01.2012 г.по гр.д.№2774/ 2010г. на Благоевградски районен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] цена на доставени електроматериали и оборудване, със законната лихва и обезщетение за забавено плащане от датата на всяка фактура до датата на предявяване на иска: по Ф.№1902/13.03. 2008 г. – цена 504.97 лв. и 163.90 лв. – обезщетение за забавено плащане, по Ф.№2292/14.05.2008 г. – цена 478.08 лв. и 142.92 лв. – обезщетение за забавено плащане, по Ф.№6194/26.01.2010 г. – цена 5723.86 лв. и 385. 67 лв. – обезщетение за забавено плащане, по Ф.№ 6511/29.03.2010 г. – цена 14 242.46 лв. и 708.74 лв. – обезщетение за забавено плащане, по Ф.№6790/25.05.2010 г. – цена 8293.91 лв. и 279. 12 лв. – обезщетение за забавено плащане, по Ф.№7007/30.06.2010 г.-цена 1001.35 лв. и 23. 49 лв. – обезщетение за забавено плащане и е отхвърлен насрещния иск за 12 191.88 лв. – платена без основание сума, като цена по описаните фактури от 2007 и 2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По въпроса: задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви и може ли да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, когато са непълни, неясни или съдържат различни изводи, поддържа, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – т.19 на ТР№1/2001 г. на ВКС, ОСГК и постановените по чл.290 ГПК от ВКС: Р.№ 324/22.04.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на ІV г.о., Р.№990/24.03. 2010 г. по гр.д.№ 47/2009 г. на І г.о., Р.№643/12.10.2010 г. по гр.д.№ 1246/ 2009 г. на ІV г.о., Р.№157/08.11.2011 г. по т.д.№823/2010 г. на ІІ т.о., като решението е порочно, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви по направените доводи и възражения и в нарушение на задълженията си като въззивна инстанция. Жалбоподателят излага, че по въпроса: следва ли съдът да допуска доказателствени искания и възражения и да цени установеното с тях, когато са направени от лице, непритежаващо представителна власт, който въпрос счита, че е решен в противоречие с постановеното по чл.290 ГПК от ВКС: Р.№ 228/20.02.2010 г. по т.д.№ 530/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., като е допуснал и събрал доказателствени искания, направени от лицето К. С. К., което няма качеството управител на [фирма] към момента на депозиране на писмения отговор на насрещната искова молба, а при неподаване на отговор, в чл. 133 ГПК е въведена строга преклузия. Жалбоподателят сочи решен материално- правен въпрос: следва ли да се приеме, че след като страната е осчетоводила фактурите и се е възползвала от възможността да приспадне данъчен кредит, е получила стоките и е налице реална доставка, а жалбоподателят е предприел конкретни действия за установяване на липси – неполучени СМЦ, в която връзка обсъжда събраните доказателства и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото, и ответникът по жалбата И. К. Д. – ЕТ с фирма ”Вантроник – И. Д.” – [населено място]- трето лице – помагач на ответника по делото, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са уважени исковете за цена на доставени стоки и за обезщетение за забавено плащане по описаните фактури, въззивният съд е приел, че страните са били в трайни търговски отношения, основани на договори за покупко -продажба, оформяни с издадени от ищеца данъчни фактури, осчетоводени от двете страни, чиито счетоводства са водени редовно съобразно изискванията на ЗСчет, ЗДДС, ЗКПО и двете дружества са регистрирани по ЗДДС, както и че тези фактури ответникът е включил в дневниците си за покупки за съответния период, заприходил ги е като собствени активи съгласно изискванията на ЗСчет. и е ползвал данъчен кредит. Като е обсъдил гласните доказателства за установената между страните практика в изпълнение на създадените договорни отношения, писмените доказателства и изслушаните счетоводни експертизи, съдът е направил извод, че ищецът е изпълнил задължението си като продавач, ответникът е получил вещите и дължи плащане на цената, както и обезщетение за забавено пращане. За да отхвърли насрещния иск за връщане на платени без основание суми и възражението за прихващане с тези суми, съдът е посочил, че е осъществено основанието, заради което сумите са платени – търговски продажби. Приел е, че данъчните фактури, на които този иск е основан, са заприходени в счетоводството на [фирма], дружеството ги е включило в дневниците за покупки, ползвало е данъчен кредит, не е осчетоводило установени липси и не е извършило преобразяване на финансовия резултат съгласно ЗКПО с твърдяни липси, фактурите са включени и в дневниците за продажба на [фирма], което дружество е платило дължимия данък добавена стойност. Въззивният съд е изложил подробни съображения за неоснователност на оплакването на [фирма] за допуснати съществени нарушения на съдопроизвод – ствените правила – за твърдяно допуснато от районния съд доказателство при настъпила преклузия, за задължението на съда, което е изпълнено, да обсъди целия доказателствен материал, твърденията и доводите на страните и становището на ответника във връзка с получаване на стоките. По отношение довода на [фирма] за липса на представителна власт на лицето, подало от [фирма] отговора на насрещния иск, поради което е настъпила преклузия по чл. 133 ГПК, съдът е посочил, че това не се установява от извършената служебна справка в Търговския регистър при АП. Приел е, че правилно е приложен от първоинстанционния съд материалния закон. За да отхвърли като неоснователен насрещния иск, инстанцията по същество, като е обсъдила събраните писмени доказателства във връзка с твърдението за липса на основание за извършените плащания, и тяхната стойност на частни документи, съставени от [фирма], е посочила, че фактите, на които искът е основан, не са отразени редовно в счетоводството на ищеца по този иск, като установени липси, нито в какъвто и да е официален документ, както и че стоките, доставени от [фирма], са надлежно заприходени при [фирма], а дали впоследствие с тях някой от съдружниците (към 2008 г.) се е разпоредил, не е предмет на спора. Като е заключил, че първоинстанционното решение е изчерпателно и подробно, за излишно приповтаряне на относимите към спора факти и правните изводи, въззивнвият съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед изложеното е релевантен за делото въпросът за задължението на въззивния съд да изложи в решението мотиви, като обсъди всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, и за възможността и да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, когато последното е правилно. В правомощията си на въззивна инстанция, когато е потвърдил първоинстанционното решение, с обжалваното решение съдът е решил спора по същество, съгласно чл. 271 ал. 1 ГПК, като е изпълнил задължението по чл. 272 ГПК и подробно го е мотивирал. Поради това поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика за задължението на въззивния съд при изготвяне на решението, съгласно т.19 на ТР №1/2001 г. на ВКС, ОСГК и съдържащата се в постановените решения от ВКС на основание чл. 290 ГПК, задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№324/22.04. 2010 г. по гр.д.№ 1413/2009 г. на ІV г.о., Р.№990/24.03. 2010 г. по гр. д.№ 47/2009 г.на І г.о., Р.№643/12.10.2010 г. по гр.д.№1246/2009 г. на ІV г.о., Р.№157/08.11.2011 г. по т.д.№823/2010 г. на ІІ т.о. В съответствие с тази практика, след като е мотивирал решението си, съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да допусне доказателствени искания и възражения и да цени установеното с тях, когато са направени от лице, непритежаващо представителна власт за страната – твърденията са във връзка с промяна на лицето, вписано като управител на [фирма], като жалбоподателят е поддържал, че към датата на подаване от [фирма] на отговора на насрещния иск, управител не е К. С. К.. Насрещният иск, заявен с Отговора на исковата молба, е подаден на 14.12.2010 г., приет за разглеждане на 21.01.2011 г., оставен без движение, като нередовен и след отстраняване нередовността му, на „С.” е връчен на 17.02. 2011 г. препис. По насрещния иск от [фирма] са подадени отговори, съдържащи и искания за доказателства: от управител С. К. с дата 04.01.2011 г. и от управител К. К. с дата 22.02.2011 г. и от доказателствата по делото се установява, че вписан в ТР управител от 30.10.2010 г. е С. К., а от 14.01.2011 г. – К. К.. Затова въззивният съд, като е посочил, че не се установява от справката в ТР при АВ липса на представителна власт по отношение на посоченото лице за [фирма], не е решил въпроса за последствията по чл. 133 ГПК в противоречие със съдебната практика, цитирана и от жалбоподателя. [фирма] не установява възражението си с доказателствата, представени на л.184-л.185, а Отказът от 06.12.2010 г. на АП за вписване промяната на управителя на [фирма] подлежи на обжалване. Затова като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд не е решил в противоречие с установената съдебна практика въпроса за допуснати, събрани и ценени доказателства при неподаден в срок отговор на насрещния иск и в нарушение на чл. 133 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по посочения материалноправен въпрос: следва ли да се приеме, че след като страната е осчетоводила фактурите и се е възползвала от възможността да приспадне данъчен кредит, е получила стоките и е налице реална доставка, при положение, че е предприела конкретни действия за установяване на липси – неполучени СМЦ. Безспорно е установено по делото получаването на стоките от [фирма], а твърдението му за липса на СМЦ, не означава неполучаване на стоките, което е прието от въззвният съд за недоказано по изложените съображения. Несъгласието на жалбоподателя с направените по този въпрос изводи, е оплакване за неправилност на решението по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №176 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 210/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: