3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 123/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр.С., 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 123/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Николова-синдик на [фирма]/в несъстоятелност/,[населено място], подадена чрез адвокат Е.Ц. от САК срещу определението на В. апелативен съд, постановено на 20.07.2010 год., с което е върната подадената касационна жалба срещу решение № 86/05.05.2010 год. по в.гр.дело № 79/2009 год. на ВТАС поради неизпълнено указание за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева по сметката на ВКС.
В жалбата се прави оплакване,че обжалваното определение е неправилно по съображения, че производството по делото е за попълване масата на несъстоятелността, поради което на основание чл.620, ал.5 ТЗ държавна такса не се внася предварително. В тази връзка частният жалбоподател счита, че незаконосъобразно въззивният съд е върнал касационната жалба и моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба [фирма],[населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение В. апелативен съд е върнал подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх.№ 2434/14.06.2010 год. поради неизпълнени в срок указания за внасяне на държавна такса в размер на сумата 30 лева по сметката на ВКС. Касационната жалба е подадена от синдика на [фирма]/в несъстоятелност/,[населено място] чрез процесуалния му представител адвокат Е. Ц. от САК срещу въззивното решение на ВТАС № 86/05.05.2010 год., постановено по в.гр.дело № 79/2009 год., с което е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Р. окръжен съд № 1/25.07.2008 год. по гр.дело № 58/2006 год. като е осъдено дружеството в несъстоятелност да заплати разноските по делото и следващата се държавна такса по сметката на апелативния съд. Видно от данните по делото производството е образувано по искове, предявени от синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма] срещу [фирма],[населено място] за заплащане на сумата 1 689 000 щ.долара – дължими от ответника лицензионни такси за производство и реализация на изделия – предмет на лицензионни договори съгласно чл.595 и 596 ТЗ, както и претенция за мораторна лихва в размер на 745 щ.долара за забавено плащане на посочената главница за периода до предявяването на иска пред съда.
С разпореждане от 14.06.2010 год. апелативният съд е оставил без движение подадената касационна жалба, като е дал указания на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. Тъй като в дадения срок касаторът не е представил платежен документ за внесена държавна такса, с определението от 20.07.2010 год. въззивният съд е върнал касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК поради неотстранени нередовности.
При тези фактически данни настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение е неправилно. Неправилно е и даденото от съда указание за внасяне на държавна такса за касационно обжалване на постановеното въззивно решение от обявеното в несъстоятелност дружество. Постоянна е съдебната практика на ВКС по приложението на чл.620, ал.5 ТЗ, която е в смисъл, че не се дължи предварително държавна такса по предявени от дружеството в несъстоятелност/чрез синдика/ искове за попълване масата на несъстоятелността. Такива искове могат да бъдат както отменителните искове по чл.647 ТЗ /арг. от чл.649, ал.2 ТЗ/, така и искове за обявяване нищожност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността или преки искове – за изпълнение на договор, за плащане на задължение и др., чиято цел е да се реализират вземанията на търговеца към трети лица и да се включат в имуществото на несъстоятелния длъжник. Законодателят не е направил разграничение относно способите, съществен е общия критерий – те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите, независимо от това дали резултатът настъпва чрез установителен или осъдителен иск за събиране на претендирано вземане, какъвто е настоящия случай. В този смисъл е опр.№ 267/07.05.2009 год. по ч.т.дело № 139/2009 год. ВКС-ТК, ІІ т.о., опр.№ 309/21.11.2008 год. по ч.т.дело № 312/2008 год. на ВКС-ТК, І т.о. и др.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на апелативния съд за извършване на следващите процесуални действия във връзка с администрирането на подадената касационна жалба.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на В. апелативен съд от 20.07.2010 год., с което се връща подадената от синдика на [фирма]/в несъстоятелност/АД,[населено място] касационна жалба срещу решение № 86/05.05.2010 год. по в.гр.дело № 79/2009 год. на същия съд.
ВРЪЩА делото на В. апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: