4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 565/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
гр.София, 09.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 565/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Яшков, К. К. Х., Б. К. К., В. К. К., Д. Лилянова Василева, Й. К. А., С. К. К. и С. К. К. с адрес за призоваване [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат П.К. от АК-Стара З. срещу решението на Софийски апелативен съд № 224/02.02.2011 год., постановено по гр.дело № 2105/2009 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски градски съд от 16.02.2009 год. по гр.дело № 301/2007 год. по отношение присъденото в полза на ищеца К. К. Яшков обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, както и за разликата над 30 000 лева до 70 000 лева на присъдените обезщетения за всеки един от останалите ищци-наследници на починалата пи ПТП на 28.06.2006 год. Л. Василева Яшкова от [населено място], обл.С., апелативният съд е отхвърлил предявените срещу [фирма], [населено място] искове по чл.226, ал.1 КЗ, както следва: изцяло по отношение на ищеца К. К. Яшков и за сумите по 40 000 лева-за всеки от останалите ищци. Предмет на касационната жалба е постановеното въззивно решение в отхвърлителната му част.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на починалата пи ПТП Л. Яшкова, като същият е занижен и несправедливо определен с оглед данните по делото и практиката на съдилищата. Изтъква се още, че не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, неправилно са интерпретирани фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се становището, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, позовавайки се на приложените към жалбата съдебни решения: р.№ 361/30.06.2009 год. по т.дело № 14/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р. от 28.06.2007 год. по гр.дело № 2877/2006 год. на СГС; р.№ 603/09.06.2009 год. по гр.дело № 209/2009 год. на САС и р.№ 1595/17.12.2009 год. по гр.дело № 2337/2009 год. на САС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни стани срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част след частична отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е отхвърлил предявените от ищците-касатори искове по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лева до присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева за всяко едно от децата на загиналата при ПТП на 28.06.2006 год. Л. Яшкова. Въз основа на извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства и релевантните за спора факти и обстоятелства решаващият съд е приел, че ответното дружество в качеството си на застраховател по сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди на наследниците на починалата, настъпили в резултат на ПТП по вина на водача на застрахования автомобил, в който е пътувала тяхната наследодателка. Прието е също, че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД определеният по справедливост размер на обезщетенията за болките и страданията, които са претърпели, възлиза на сумата 30 000 лева за всеки един от тях, като искът на съпруга на загиналата К. К. Яшков е отхвърлен, тъй като междувременно той е бил обезщетен от застрахователя със сумата 40 000 лева, която му е била изплатена на 19.05.2009 год., видно от представеното по делото удостоверение на ЧСИ М. М. изх.№ 00660/24.02.2010 год., което не е оспорено. При определянето на конкретния размер на обезщетенията съдът е взел предвид редица обстоятелства – родствената връзка между загиналата и ищците, взаимоотношенията между съпрузите, възрастта на децата, както и факта, че две от дъщерите са били семейни и са живеели в отделни домакинства.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовават касаторите е свързан с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице нито едно от твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и Т № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 224/02.02.2011 год., постановено по гр.дело № 2105/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: