3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
С., 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 960/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. К. и В. А. К. – двамата от [населено място] срещу Решение от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1174/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено Решение № 89 от 28.05.2010 г. по гр.д. №571/ 2009 г. на РС – Айтос и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете по чл. 58 ЗК, предявени от К. А. К. и В. А. К. – двамата от [населено място] срещу З. ”Наша земя” – [населено място], Бургаска обл. за отмяна на решенията, взети на 12.09.2009 г. от ОС на кооперацията, с оплакване за неправилност на решението. В Основания за допустимост на касационно обжалване жалбоподателите поддържат оплакването за неправилност на решението, като сочат, че съдът е направил изводите си относно начина на свикване на ОС на 12.09.2009 г., въз основа на Устав, приет на 22.04.2000 г., а от извършената от тях справка в Търговския регистър за вписаните обстоятелства въз основа на решенията по ф.д.№ 1593/1993 г. на БОС – заличен устав и обявен друг устав на кооперацията, са установили, че към 12.09.2009 г., когато е проведено ОС, чиито решения искат да бъдат отменени с предявените искове, е действал Устав, приет на 03.04.2004 г. Затова поставят процесуалноправен въпрос в светлината на чл. 23 ал. 4 ЗТР: длъжен ли е съдът служебно да се осведоми за обявените в ТР актове, имащи значение за конкретния правен спор и считат, че тъй като въззивният съд е пропуснал да направи служебна справка, е разрешил процесуалноправния спор, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, прилагайки към казуса недействащи уставни правила, въз основа на което е направил решаващия извод за неоснователност на предявените искове.
Ответникът по касационната жалба З. ”Наша земя” – [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 58 ЗК, които са отхвърлени, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Посоченият от жалбоподателите процесуалноправен въпрос, не е релевантен за делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросът, който поставят жалбоподателите, цели да обоснове твърденията им за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на събраните доказателства и при обосноваване на правните изводи, който въпрос съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК.
Жалбоподателите не излагат защо поддържат, че по изведения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице – изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1174/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: