О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
С., 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 741/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Л. Д. Ж. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. А. от САК, срещу определение № 1 406 от 14.06.2013 г. по ф. дело № 2011/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав. Със същото е потвърдено определение от 25.03.2013 г. на СГС по т. д. № 1 473/2013 г., с което се оставя без разглеждане подадената от жалбоподателя жалба срещу отказ на АВ – ТР с № 20100423152322/05.05.2010 г. по заявление с вх. № 20100423152322 за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на [фирма] като недопустима и прекратява производството по делото.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С определение от 25.03.2013 г. по т. д. № 1 473/2013 г. СГС е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя жалба срещу отказ на АВ – ТР с № 20100423152322/05.05.2010 г. по заявление с вх. № 20100423152322 за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на [фирма] като недопустима и прекратява производството по делото. Съдът е приел, че Ж. (бивш управител) е ненадлежна страна, тъй като същият не е заявител по заявлението, по което е постановен отказа и поради това няма право да го обжалва. Видно от данните по делото заявлението е подадено от новоизбрания управител на [фирма] К. Д. Х. за вписване освобождаването на бившия управител и вписване на новия управител на дружеството, който е и нов собственик на дялове, прехвърлени му от частния жалбоподател. Изложени са и доводи, че подадената до СГС жалба е и просрочена. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който го потвърждава с определение № 1 406 от 14.06.2013 г. по ф. дело № 2011/2013 г. (предмет на настоящото производство). Въззивният съд изцяло споделя доводите на СГС относно недопустимостта на подадената жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпроси, които според него са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че релевантни са само въпросите: 1. Кое лице има правен интерес за обжалва отказа на АВ – ТР – заявителя – новия управител или бившия управител на дружество?; 2. Кое лице представлява дружество – освободения управител или новоизбрания такъв?
По поставените въпроси е налице константна практика на Върховен касационен съд, част от която е постановена по реда на новия ГПК и е задължителна за съдилищата. Активно легитимиран да обжалва отказа на Агенцията по вписванията е заявителят, но не и засегнатите от вписването трети лица, като тяхната защита е по реда на чл. 29 ЗТР. Производството по вписване е охранително и едностранно, поради което липсата на легитимация по чл. 15 ЗТР лишава Ж. и от качеството на страна в съдебното производство по чл. 25 ЗТР. В конкретния случай, заявлението до АВ – ТР е подадено от новоизбрания управител на дружеството и в тази връзка частният жалбоподател не е легитимиран да го обжалва пред СГС, с оглед на което правилно жалбата му е оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството се представлява от управител. Общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност, т. е. лицето, което представлява дружеството се определя с решението на ОС – аргумент от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на непротиворечива практика на ВКС по поставените от жалбоподателя въпроси.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 406 от 14.06.2013 г. по ф. дело № 2011/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: