3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
С., 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 964/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 05.06.2012 г. по гр.д. №11442/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Решение от 03.05.2011 г. по гр.д. № 40293/2009 г. на СРС, 62 с., с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 1900 лв. – остатък от частичен иск от 2000 лв. – разходи за поправка на пътническа асансьорна уредба по Договор от 19.08.2003 г., 569.05 лв. – изтекли лихви за периода 28.04.2006 г. – 06.06.2008 и 2000 лв. – равностойност на неизработени работни проекти по Договора от 19.08.2003 г., и производството по делото е прекратено, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС: Опр. № 517/05.04.2012 г. по гр.д.№ 1568/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., като въззивният съд е следвало да разгледа предявените искове, в съответствие с чл. 270 ал. 3 пр. 3 ГПК. Затова жалбоподателят счита, че в съдебната практика изрично следва да бъде уреден въпросът: подлежи ли на отмяна /обезсилване решение на въззивен съд, с което изцяло е обезсилено частично недопустимо първоинстанционно решение, без произнасяне в допустимата му част, тъй като обжалваното решение създава реална опасност от заобикаляне на закона.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил разрешения от въззивния съд правен въпрос и посочената съдебна практика се отнася за друга хипотеза, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е прекратено производството по делото и е обезсилено решение, с което са разгледани недопустими искове, първият от които не е с цена до 10 000 лв., затова на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, с което са уважени искове на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място]: за 1900 лв. – остатък от частичен иск от 2000 лв. – разходи за поправка на пътническа асансьорна уредба по Договор от 19.08.2003 г., за 569.05 лв. – обезщетение за забавено плащане и за 2000 лв. – равностойност на неизработени работни проекти по Договора от 19.08.2003 г., въззивният съд е изложил, че е предявен иск по чл. 265 ал. 1 пр. 2 ЗЗД за 19 819.20 лв. – разходи, необходими за поправка на изпълнени с недостатъци работи по монтажа на асансьор, договорен от страните с Договора от 19.08.2003 г., за който иск ищецът изрично е заявил, че не е остатъчна част от предявения частичен иск по гр.д.№ 2288/2005 г. Съдът е посочил, че недопустимо ищецът е поискал и съдът е допуснал уточнения на исковата молба, като с уточненията, направени след 15.06.2010 г., се е стигнало до недопустимо изменение на иска, постановеното по който иск решение е недопустимо. Посочил е, че това се отнася и за иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, какъвто иск не е предявен с исковата молба. Заключил е, че има сила на пресъдено нещо за страните решението по гр.д.№ 2288/2005 г. на СГС, с което е уважен частичен иск на ищеца срещу ответника за разходи за поправка на недостатък при монтаж на асансьора, уговорен с Договора от 19.08.2003 г., тъй като претенциите по двете дела са идентични (за разходи за отстраняване на един и същ недостатък при монтажа на асансьора), ищецът изрично е посочил, че предявеният сега иск, не е остатък от размера на частично заявения по гр.д.№ 2288/ 2005 г., поради което съгласно чл. 299 ал.1 ГПК спорът не може да се пререшава и предявеният иск е недопустим.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно, доколкото може да се приеме, че жалбоподателят е изложил разрешен от въззивния съд правен въпрос, релевантен за делото. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е отказал да разгледа искове, които са недопустими, и е прекратил производството по делото. С посоченото от жалбоподателя Опр. № 517/05.04.2012 г. по гр.д.№ 1568/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е разрешен въпроса за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдпроизводствените правила – ненадлежно представителство на страна или липса на доклад, които въззивният съд следва да отстрани и при които не може да върне делото за ново разглеждане, а в настоящия случай се касае за разгледани от първоинстанционния съд недопустими искове. Това определение на състав на ВКС не се включва в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Доводът, че съдът е нарушил чл. 270 ал. 3 пр. 3 ГПК, е оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК, а твърдението за необходимостта от изрично уреждане в съдебната практика на поставения от жалбоподателя въпрос, какъвто въпрос не е разрешен по делото, не е свързано с искане за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 05.06.2012 г. по гр.д. №11442/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: