3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 688 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. А. К. срещу определение № 388 от 17.07.2012г. по ч. в. т. дело № 389/2012г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е потвърдено определение от 24.04.2012г. по т. дело № 2985/2011г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: дали сезираният съд с иск по чл. 74 ТЗ е длъжен да изследва неговата допустимост съгласно чл. 130 ГПК, както и служебно да следи за тази допустимост през целия процес, като прецени редовността на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ответникът Л. И. К. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образуваното пред Варненски окръжен съд т. дело № 2985/2011г. е по предявен от Л. И. К. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 17.11.2011г.
За да направи извод за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. дело № 1460/2009г. на В., т. дело № 1792/2010г. на В. и т. дело № 2913/2011г. на В., въззивният съд е приел, че решенията по посочените дела имат значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като с исковете с правно основание чл. 74 ТЗ се иска отмяна на идентични решения на Общото събрание на [фирма], приети на 15.10.2010г. /т. дело № 1792/2010г./, 01.11.2011г. и 08.11.2011г. /т. дело № 2913/2011г./, а т. дело № 1460/2009г. е образувано по иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ – за прекратяване на ответното дружество. Съпоставяйки предмета на различните дела, съдебният състав е преценил, че преюдициалното значение на висящите пред Варненски окръжен съд спорове се състои в това, че при евентуалното отхвърляне на исковете по чл. 74 ТЗ ще се окаже, че оспореното решение на ОС е законно, респективно, че ищецът няма качеството на съдружник, а при уважаване на иска за прекратяване на дружеството, ищецът не би имал правен интерес от производството по т. дело № 2985/2011г. по описа на Варненски окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма
Посоченият от частния жалбоподател правен въпрос „дали сезираният съд с иск по чл. 74 ТЗ е длъжен да изследва неговата допустимост съгласно чл. 130 ГПК, както и служебно да следи за тази допустимост през целия процес, като прецени редовността на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК“ не е решен в противоречие с практиката на ВКС. При предявен иск по чл. 74 ТЗ сезираният съд е длъжен да изследва неговата допустимост съгласно чл. 130 ГПК, както и служебно да следи за тази допустимост през целия процес, като прецени редовността на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В същото време, ако е налице преюдициално правоотношение, относимо към наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна, производството следва да бъде спряно. Прекратяването на членството на съдружника преди решенията на Общото събрание – предмет на иска по чл. 74 ТЗ е от значение за активната легитимация на ищеца, поради което като е съпоставил предмета на предявените искове и е направил извод, че решенията по горепосочените дела ще имат значение за правилното решаване на настоящия спор, не се е отклонил от практиката на ВКС относно предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 388 от 17.07.2012г. по ч. в. т. дело № 389/2012г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.