4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№657
гр. София, 12.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 776 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. Н. срещу решение № 152 от 25.03.2011г. по т. дело № 170/2011г. на Апелативен съд П., първи състав, с което е потвърдено решение № 102 от 16.12.2010г. по т. дело № 31/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] като неоснователен.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са релевирани доводи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Касаторът се е позовал и на противоречие с решение № 340/21.05.1996г. по гр. дело № 1493/1995г. на ВКС, V г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че общото състояние на ликвидност на дружеството е добро – общият размер на краткотрайните активи покрива задълженията на дружеството. Констатирал е, че през 2007г. и 2008г. ответното дружество е било в недобро финансово икономическо състояние, но през 2009г. е приключило с печалба. За да направи извод, че не са налице основания да се приеме, че [фирма], [населено място] е в неплатежоспособност, и няма основание за откриване на производство по несъстоятелност, решаващият съдебен състав е отчел реализираната през 2009г. печалба, стабилизирането на икономическото състояние на дружеството и липсата на данни за спиране на плащанията. На основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, съгласно които през 2009г. дружеството е преодоляло затрудненията, които е имало в началото на годината, поради което е направен извод, че затрудненията на дружеството са били временни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които са решени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като най-общо е посочил, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, т. 1 касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда останалите допълнителни основания.
Неоснователни са доводите, че изводът за наличието на временни затруднения на длъжника единствено на данни за печалба за една година – 2009г. е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че в противоречие с решение № 340/21.05.1996г. по гр. дело № 1493/1995г. на ВКС, V г. о. въззивният съд е основал решението си единствено на преценка относно наличието на активи и пасиви в имуществото на длъжника, като не е изследвал продължителността на неплащането. Финансово – икономическото състояние на длъжника не е константна величина, същото следва да се разглежда в динамика, с оглед не само на задължението на длъжника към един кредитор и продължителността на неговото непогасяване, но и във връзка с наличните активи и пасиви в имуществото на длъжника, като се отчете и формираната печалба през последната година и промените в икономическото състояние на длъжника, настъпили в хода на производството. В съответствие с посочената практика на ВКС въззивната инстанция се е позовала не само на печалбата за 2009г., но въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е приела, че общият размер на краткотрайните активи покрива задълженията на дружеството. Като е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, решаващият съдебен състав е възприел и обстоятелството, че падежът на вземанията на касатора към ответното дружество е настъпил през 2009г.
Изложените в допълнението към касационната жалба оплаквания представляват основания за касационно обжалване по чл. 291 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради това, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 25.03.2011г. по т. дело № 170/2011г. на Апелативен съд П., първи състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.