4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 687/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 22.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 687/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 447/18.03.2010 год., постановено по гр.дело № 982/2010 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3654/13.07.2010 год. по гр.дело № 9794/2009 год. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъденото обезщетение от 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 08.09.2009 год. до предявения размер от 40 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навеждат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и разглеждането му ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от съда с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за сумата 20 000 лева предявеният от пострадалата при ПТП Н. А. срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдения до предявения размер. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки доказателствата по делото съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалата, при което е достигнал до идентични изводи относно дължимия размер на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд.
При тези фактически данни поставеният от касаторката материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне обезщетението за този вид вреди. В този мисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 447/18.03.2010 год., постановено по гр.дело № 982/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: