3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
С., 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 18/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ЗАД [фирма] – [населено място] срещу Определе- ние № 1410 от 12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1068/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 478 от 05.06. 2012 г. по гр.д.№ 10/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което не е уважено искането на първия ответник по делото ЗАД [фирма] – [населено място] за изпращане за разглеждане на Софийски градски съд, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддър – жа, че следва да се приложи общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК и не са налице условията за прилагане на подсъдността по ч. 113 ГПК, а въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало по въпрос, по който не е сезиран от ищеца, който не е представил доказателства, че основава избраната подсъдност на чл. 113 ГПК. Излага съображения за неприложимост на чл. 113 ГПК към иска по чл. 226 ал.1 КЗ. Жалбоподателят счита, че въпросът: нарушено ли е диспозитивното начало, когато съдът се самосезира и определя, че искът е подсъден на Окръжен съд – Смолян, е решен в противоречие на практиката на ВКС: Опр.№181/ 8.02.2011 г. по ч.т.д.№ 984/2010 г. на ІІ т.о., Опр.№544/11.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 503/2011 г. на ТК, сочи съдебни актове по прило-жението на чл. 113 ГПК: Опр.№3/10.01.2012 г. по ч.т.д.№852/ 2011 г. на І т.о, Опр.№649/16.07.2010 г. по ч.т.д.№377/2010 г. на І т.о, Опр. №697/07.12.2009 г. по ч.т.д.№514/ 2009 г. на І т.о., както и Опр. на САС по ч.гр.д.№395/2010 г. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което делото да се изпрати за разглеждане на СГС. С последваща Молба уточнява, че по изложените въпроси, поддържа основания за допускане на касационно обжалване съответно по чл. 280 ал.1 т. и т. 2 ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба Руска Василева С. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, я оспорва като неоснователна, ако съдът я приеме за допустима, а ответникът по евентуалния иск А. Т. К. – от [населено място], [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение относно подсъдността на иска, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което не е уважено възражението на първия ответник [фирма] – [населено място] по предявените иск по чл. 226 ал. 1 КЗ и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за местна неподсъдност по чл. 119 ал. 3, вр. чл.108 ал. 1 ГПК, и искането за изпращане на делото за разглеждане на Софийски градски съд. Изложени са съображения, че искът е предявен пред съда по постоянния адрес на ищцата и е допустима специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, като ищцата има качество ”потребител”, съгласно §1 т.1 от ДР на КЗ – твърди, че е била увредена от застрахован, притежаващ сключена с ответника застраховка ”Гражданска отговорност” – този юридически факт е породил нейното субективно право да получи застрахователно обезщетение – твърди, че е лице по §1 т.1 от ДР на КЗ – това е основанието на иска, въведено като предмет на делото, затова се прилага нормата на чл. 113 ГПК.
Релевантен за делото е разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос – налице ли е потребителски спор за определяне подсъдността на иска по чл. 113 ГПК, от който зависи преценката дали е приложима разпоредбата на чл.113 ГПК. Не е релевантен въпросът за твърдяно нарушение от съда на диспозитивното начало, който се самосезирал, за да определи, че искът е подсъден на Окръжен съд – Смолян, тъй като ищцата изрично в Молбата от 20.04.2012 г. заявява, че предявява иска в качеството си на потребител на застрахователни услуги, каквото има съгласно §1 ал. 1 от ДР на КЗ, и че на основание чл.113 ГПК предявява иска пред съда по настоящия си адрес.
По релевантния за спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иск по чл. 226 ал. 1 КЗ и за приложението на особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, по който въпрос ВКС се е произнесъл с редица съдебни актове: Опр.№474/ 05.08.2009 г. по ч.т.д.№361/2009 г. на ІІ т.о., Опр.№507/ 05.07.2011 г. по ч.т.д.№ 83/2010 г. ІІ т.о., Опр.№268/09.04.2010 г. по ч.т.д.№ 148/ 2010 г. на ІІ т.о., Опр.№ 158/1.03.2010 г. по ч.т.д.№ 102/ 2010 г. на ІІ т.о., Опр.№837/26.10.2011 г. по ч.т.д.№127/ 2011 г. на ІІ т.о., Опр.№ 876/12.12.2011 г. по ч.т.д.№ 775/2011 г. на І т.о. Въпросът е решен в смисъл, че ищец (увредено физическо лице) по иск срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетение за вреди, причинени от водач на лек автомобил, застрахован при ответника, има качество на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КЗ и съгласно чл. 113 ГПК може да предяви иска и по своя настоящ или постоянен адрес, като при упражняване на изборната местна подсъдност, се дерогира общата местна подсъдност по чл. 108 ал. 1 ГПК.
Тъй като с обжалваното определение посоченият процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с тази съдебна практика, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1410 от 12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1068/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: