1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
Гр. София, 21.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 722/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. К. от [населено място] подадена чрез процесуалния й представител адвокат Б.К. от АК – Р. срещу решението на Софийски апелативен съд постановено на 27.04.2012 г. по т.д.№ 3702/2011 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ, ТО, 11 с-в № 786/12.07.2011 г. по т.д.№ 357/2010 г., в частта, с която е осъден ответника [фирма] да заплати разликата над присъдените 379 547.36 лева до 500 000 лв. по частично предявения иск за заплащане равностойността на дружествения дял на ищцата след напускането на дружеството, апелативният съд е отхвърлил предявеният иск по чл. 125 ал. 3 във вр.с чл.127 ТЗ в посочения размер. В останалата му осъдителна част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че погрешно при изготвяне на счетоводния баланс към месеца на напускането е взет предвид междинен финансов отчет за извършена обезценка на активите на ответното дружество за предходен период, която е следвало да бъде отразена в годишния отчет към 31.12.2009 г., а не към 31.10.2009 г.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК. Твърди, че при постановяване на решението си апелативният съд не е съобразил богатата практика на ВКС по приложението на чл.125 ал. 3 ТЗ относно начина на изчисляване равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник позовавайки се на приложените три съдебни решения на ВКС по гр.д.№ 927/2000 г. на V г.о.; по т.д.№ 140/2006 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 112/2008 г. на ІІ т.о. – всички постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г. Основанието за допускане по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът поддържа по поставените въпроси: „възможно ли е с оглед разпоредбите на чл.23 ал. 1 ЗСч и на М. 36, загубата от обезценка на активите да се отрази счетоводно в средата на отчетния период и при наличието на какви предпоставки „ и „допустимо ли е с оглед принципа на равнопоставеност и добросъвестност дружеството да пристъпи към обезценка на активите си водеща до намаляване стойността на дружествените дялове точно, когато един от съдружниците напуска дружеството и не може да се защити”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез пълномощника си адвокат Ас.Г. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на разноски за касационното производство в размер на сумата 16128 лв. по приложения към отговора договор за правна помощ и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год..на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е отхвърлил за разликата над 379 547.36 лв. до 500 000 лв. предявеният частичен иск по чл.125 ал. 3 вр. с чл.127 ТЗ за заплащане равностойността на дружествения дял на ищцата след прекратяване на участието й в [фирма]. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че делът на ищцата следва да се определи на база изготвения междинен счетоводен баланс на ответното дружество към 31.10.2009 г. като се съобразят изискванията на чл.125 ал. 3 ТЗ вр. с чл.23 ал.1 т. 1 ЗСч, а не на база на междинен консолидиран финансов отчет по чл.37 ЗСч във връзка с участието му в капитала на други дружества. Извършената проверка от вещото лице е констатирала, че воденото от ответника счетоводство и счетоводна отчетност отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите М.; счетоводството се води редовно и при спазване изискванията и принципите на нормативната счетоводна база. За да отхвърли предявеният иск в посочения размер, кредитирайки първия вариант от заключението на експертизата въззивният съд е приел, че в съставеният от дружеството междинен счетоводен баланс към 31.10.2009 г. правилно е взета предвид и включена извършената в предходен момент обезценка на финансови активи на дружеството. Установено е по делото, че самата обезценка е била отразена незабавно в счетоводството със счетоводни операции на 31 юли и 31 август 2009 г. и в тази връзка фигурира в междинния финансов отчет съобразно изискванията на М. 36, който задължава предприятието да извърши преглед за наличие на индикации за обезценка към всяка отчетна дата и да отрази веднага загубата от обезценката. Изложени са съображения, че проверката за обезценката е започнала преди депозиране на предизвестието на ищцата за напускането на дружеството и е проведена от независим външен оценител, което изключва извършването й да цели увреждане на напускащия съдружник с изплащане на по-ниска стойност на дела му.
При тези данни поставеният в жалбата материалноправен въпрос свързан най-общо с приложението на чл.125 ал. 3ТЗ е релевантен за изхода на спора. По този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, тъй като приложените решения на ВКС на които се позовава касатора са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г. и не представляват задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на закона и с оглед указанията дадени в т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно тези указания основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е противоречие на обжалваното въззивно решение са тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗС от 1994 г. /отм. /, тълкувателни решения на ОСГК на ОСТК на ВКС, както и решения постановени по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка съгласно констатираната практика на ВКС по приложението на императивната норма на чл.125 ал. 3 ТЗ, дължимата равностойност на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник в О. се изчислява на база на междинен счетоводен баланс изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, подлежащ на проверка при оспорване от специализирана икономическа експертиза, чието заключение се преценява от съда съобразно разпоредбите на чл.195 и сл.ГПК. Постоянна е съдебната практика и по въпроса, че при определяне на равностойността на дружествения дял в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на тяхното възникване на придобиване, по която същите се оценяват и счетоводно отразяват съобразно действуващите счетоводни стандарти към момента на изготвяне на баланса, а не по пазарна цена. Последователна е и съдебната практика, че в компонентите за формиране равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС Търговска колегия обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 504/2008 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 765/2008 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 468/2011 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 781/2011 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 665/2011 г. на І т.о. и др. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Въпросът „възможно ли е загубата от обезценката на активите на търговското дружество да се отрази счетоводно в средата на отчетния период и при наличието на какви предпоставки” е поставен за обсъждане в производството по чл. 288 ГПК единствено с цел проверка на правилността на изводите на въззивния съд относно конкретните факти влияещи на базата за изчисление равностойността на претендирания от касатора дял – в случая извършената от дружеството обезценка на активи през предходен напускането период. Изводите на съда за стойността на притежаваното от О. имущество към момента на напускане на дружеството, а оттук и за равностойността на дружествения дял на ищеца са изградени в резултат на съвкупна преценка на събраните доказателства и заключенията на назначената експертиза. Експертът е извършил проверка на счетоводните записвания по баланса и при изготвянето на заключението е съобразил начина на изчисляване на активите и пасивите с изискванията на приложимите счетоводни стандарти и разпоредбите на Закона за счетоводството. Право на съда е при формиране на вътрешното си убеждение да кредитира или не дадени доказателства /включително кой от предложените варианти в заключението на експертизата да възприеме/. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по хипотетично зададения от касатора въпрос „допустимо ли е с оглед принципа на равнопоставеност на страните в едно частноправно отношение, принципът на добросъвестност и принципът да не се причиняват вреди другиму, дружеството да пристъпи към обезценка на активите си водеща до намаляване стойността на дружествените дялове, точно когато един от съдружниците напуска и не може да се защити”. Така поставеният въпрос е ирелевантен, тъй като няма качеството на обуславящ изводите на въззивния съд, чиято аргументация е свързана с приложението на императивната норма на чл.125 ал.3 ТЗ, която е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Точното прилагане на закона по смисъла на т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по поставения правен въпрос, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски в настоящото производство в размер на сумата 16128 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения към отговора договор за правна защита и съдействие и информация за счетоводен документ на П. К. Б. АД.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 680/27.04.2012 г. постановено по т.д.№ 3702/2011 г.
ОСЪЖДА Й. И. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на „Полет 21” [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 16128 /шестнадесет хиляди сто и двадесет и осем/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: