4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр.София, 18.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 147/05.06.2012 год., постановено по в.т.дело /н./ № 327/2011 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд № 202/20.09.2011 год. по т.дело/н./ № 269/2010 год., с което на основание чл.625 вр. с чл.630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], определена е начална дата 01.03.2010 год., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е насрочено първо събрание на кредиторите.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и данните от заключението на назначената експертиза, което е довело до погрешния краен извод за изпадане на дружеството в неплатежоспособност като е определена начална дата 01.03.2010 год. Наведени са доводи, че неправилно са тълкувани клаузите на сключения с [фирма] договор за лизинг и извършените плащания на лизингови вноски по този договор.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос свързан с преценката на неплатежоспособност на длъжника и определената начална дата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата решения на Търговска колегия на ВКС по: т.дело № 26/2006 год. на ІV т.о.; т.дело № 780/2007 год. на І т.о.; т.дело № 550/2007 год. на І т.о.; т.дело № 460/2004 год. на І т.о.; № 348/2008 год. на ІІ т.о. и т.дело № 358/2006 год. на І т.о. – всички постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год. Поддържа още, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и въпросът за валидността на основанието на процесната сделка, което от своя страна рефлектира на нейната действителност и е основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл.630 Т. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] като е определена начална дата на неплатежоспособността 01.03.2010 год. Анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал съдът е приел, че [фирма] е доказал качеството си на кредитор по търговска сделка по силата на сключен лизингов договор от 21.09.2007 год., в изпълнение на който е предоставил на ответното дружество-лизингополучател лизинговия обект-багер срещу задължение да изплаща лизинговите вноски. По делото е безспорно установено, че ответникът е спрял плащанията и към датата на предявяване на иска има неизплатени лизингови вноски на обща стойност 70 014,97 лева. Изследвайки наличието на материалноправните предпоставки визирани в чл.608 ТЗ при установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника, съдът се е позовал на данните от заключенията на назначената експертиза, проследяваща финансовото му състояние по различните показатели през периода 2007 год. – 2010 год. В тази връзка е прието, че освен непогасеното изискуемо парично задължение към ищеца, по което ответникът е спрял плащанията, последният има непогасени задължения и към други кредитори /978 357,33 лева краткосрочни и 178 000 лева дългосрочни задължения/, включително и публични задължения към НАП, които превишават размера на собствения му капитал. Коефициентите за обща, бърза и абсолютна ликвидност са под 0.5. Под единица са и коефициентите за рентабилност и ефективност. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е направил решаващият извод, че е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника предвид обстоятелството, че дружеството не може да обслужва съществуващите задължения към своите кредитори.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос релевантен за изхода на спора се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. В случая при определянето началната дата на неплатежоспособност апелативният съд е съобразил изложените по-горе примерни критерии, като изхождайки от конкретните данни по делото е приел датата 01.03.2010 год. Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с цитираните решения на състави на ВКС-ТК, постановени по реда на отменения ГПК, тъй като различното разрешаване на поставения въпрос произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Същите съдържат произнасяне относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, като крайните изводи са в зависимост от данните по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите представляват касационни основания за отмяна поради неговата неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени по чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Поставеният от касатора въпрос „за валидността на процесната сделка, което ще рефлектира на нейната действителност” е фактически и е изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправният или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в който смисъл е и т.4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 147/05.06.2012 год., постановено по в.т.дело /н./ № 327/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: