5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1242/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 453
гр.София, 28.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1242/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] и [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л.Г. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1335/20.07.2011 год., постановено по гр.дело № 484/2011 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 5416/23.11.2010 год. по гр.дело № 4766/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори срещу Л. М. Д. от [населено място] иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора от 25.01.1995 год. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 2А, намиращ се в [населено място], [улица], а също и евентуалните искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор поради противоречието му с добрите нрави и по чл.307 ТЗ за прекратяването му изцяло или изменението му в частта относно размера на покупната цена на имота, както и за заплащане на сумата 10 000 лева с мораторна лихва от 44,24 лева за периода от 09.03.2007 год. до 02.07.2007 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Тълкувано е неправилно, според касаторите, съдържанието на сключения между страните предварителен договор от 15.12.1993 год. и допълнителен договор от 25.01.1995 год., обявен за окончателен с решение № 101/09.2007 год. по т.дело № 573/2006 год. на ВКС, ТК-І т.о. по реда на чл.297-чл.298 ГПК/отм./; не са изследвани в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и основателността на предявените искове. Навеждат се доводи, че е налице неизпълнение от страна на купувача на задълженията му по предварителния договор, а нееквивалентността между престациите на страните представлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и е основание за прогласяване нищожността на процесния договор.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Излагат становище, че е налице противоречива съдебна практика по поставените материалноправни въпроси относно: 1. възможността да се развали по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и 2. представлява ли самостоятелно основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД значителната нееквивалентност между престациите на страните по договора. Позовават се на приложените към жалбата две определения по чл.288 ГПК на различни състави на ВКС /по гр.дело № 675/2010 год. на ІІІ г.о. и по т.дело № 626/2009 год. на ІІ т.о./; определение по ч.гр.дело № 2202/2009 год. на САС и три решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год./по гр.дело № 475/2007 год. на І г.о.; по гр.дело № 136/2009 год. на І г.о. и по гр.дело № 166/2004 год. на І т.о./. Навеждат и доводи за наличие на основание за допускане по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК поради липса на задължителна съдебна практика по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и дали когато уговорената цена е задължение за извършване на определени работи и услуги, а съдът, обявявайки предварителния договор за окончателен приема, че цената е платена, това означава, че тези работи са извършени.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците-касатори иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 25.01.1995 год./обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД с влязло в сила решение на ВКС-ТК/ поради неизплащане на уговорената цена, както и евентуалните искове по чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради противоречието му с добрите нрави и по чл.307 ТЗ – за прекратяването му, респ. изменението в частта му относно покупната цена от 700 000 неденоминирани лева. Прието е, че според уговорките, постигнати в предварителния договор от 25.01.1995 год., продавачите са се задължили да прехвърлят собствеността на процесния апартамент като са приели, че купувачът няма да заплаща допълнителни суми, тъй като определената цена на имота, възлизаща на сумата 700 000 лева/към момента на сключване на договора/, се покрива от услугите, които той е извършил във връзка с изграждането на обекта. По делото е безспорно установено, че предварителният договор е обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД с влязло в сила решение на ВКС-ТК, І т.о. № 101/09.03.2007 год. по т.дело № 574/2009 год., в което изрично е прието, че уговорената цена е заплатена изцяло от купувача към момента на сключването на предварителния договор. Въззивният съд е зачел силата на пресъдено нещо на посоченото решение, като е приел, че въпросът изпълнил ли е ответникът престацията си относно цената по процесния договор не може да бъде пререшаван в настоящото производство, нито да бъде ревизиран размера на цената на процесния апартамент чрез актуализацията й в по-късен момент. Тези възражения продавачите е следвало да направят в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. При тези фактически данни в обжалваното решение е направен решаващия извод, че не е налице твърдяното основание за развалянето на процесния договор, тъй като към момента на сключването му купувачът е изпълнил задължението си за уговорената насрещна престация. Отхвърляйки евентуалния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД съдът е изложил съображения, че сключеният договор не е нищожен, тъй като не нарушава добрите нрави по отношение продажната цена на процесния имот. Същата е била определена по споразумение между двете страни в рамките на дадената им от закона свобода на договаряне и не е била оспорена в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД към момента на обявяването на договора за окончателен. Наведени са доводи, че последваща промяна в цената на недвижимите имоти не обосновава извод за накърняване на добрите нрави и е недопустимо да се извършва такава актуализация за осъвременяването й впоследствие. Преценката за цената и заплащането й от купувача се извършва към момента на сключване на процесния договор и в случая такава е извършена от ВКС при обявяването му за окончателен със съдебното решение. Прието е също, че последващо увеличение в цената на недвижимите имоти не обуславя прекратяването на сключения договор, тъй като не са налице кумулативните предпоставки по чл.307 ТЗ, а и в случая с влязлото в сила решение на ВКС е прието, че задължението на купувача относно цената вече е изпълнено.
При тези фактически данни поставените от касаторите материалноправни въпроси са релевантни за изхода на делото. По отношение на тях, обаче, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като твърдяното противоречие в съдебната практика е преодоляно с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 74/04.04.2011 год. по гр.дело № 675/2010 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о./представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/, в което се съдържат отговори на поставените въпроси. В цитираното решение е прието, че може да се иска разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД на обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор поради неизпълнение, което се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. Когато ищецът обосновава искането си разваляне с неизпълнение на съдържащи се в предварителния договор облигационни клаузи се изследва доколко неизпълнението им рефлектира върху вещноправния ефект на сделката. Следва обаче да се има предвид, че въпросът за цената на сделката вече е бил разрешен в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД със сила на пресъдено нещо и този въпрос не може да бъде пререшаван в производството по чл.87, ал.3 ЗЗД. В друго решение по чл.290 ГПК /постановено по гр.дело № 349/2009 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о./ е прието, че с постановеното на основание чл.19, ал.3 ЗЗД решение съдът няма право да внася промени в съдържането на сключения между страните предварителен договор и е длъжен да възпроизведе клаузите така, както страните са ги уговорили, в който смисъл е и р.№ 30/05.04.1973 год. по гр.дело № 13/1973 год. на ОСГК на ВС. Проверката, която извършва съда по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД се свежда до предпоставките за прехвърляне на собствеността – дали отчуждителят е собственик на имота към момента на постановяване на съдебното решение, а относно изправността на купувача-изплатена ли е уговорената между страните цена на имота. Дадените в обжалваното решение отговори на тези въпроси са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС.
Въпросът представлява ли самостоятелно основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД/накърняване на добрите нрави/ значителната нееквивалентност между престациите на страните по договора е некоректно зададен. Това е така, защото в случая, с оглед данните по делото, ищците обосновават твърдяната нееквивалентност към момента на сключване на предварителния договор с настъпило впоследствие увеличение на пазарната цена на имота, което е резултат от инфлацията и конюнктурата на пазара на недвижими имоти. Както вече беше посочено според константната съдебна практика, с решението си по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът няма право да внася промени в съдържанието на сключения предварителен договор. Изменение на цената могат да правят само страните по договора, тяхно е правото и свободата да уговарят вида и размера на престацията – в конкретния случай вместо заплащане на определена парична сума е предвидено извършването от страна на купувача на услуги и дейности свързани със строителството на процесния обект, което не противоречи на добрите нрави, нито на императивни правни норми. Изрично в чл.2/1/ на предварителния договор от 25.01.1995 год. е записано, че „купувачът няма да заплаща допълнителни суми, защото цената на апартамента се покрива с услугите извършени на продавача, свързани с изграждането на обекта”, която клауза е съобразена от ВКС при обявяването на договора за окончателен. Що се отнася до оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност, същите касаят правилността на въззивното решение и представляват касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1335/20.07.2011 год., постановено по гр.дело № 484/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/