1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
С., 17.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 655/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Г. Д., срещу определение № VІ – 1 628 от 19.06.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 944/2012 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 8 228 от 03.04.2012 г. по ч. гр. д. № 2 865/2012 г. на Районен съд [населено място], с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници „Компас – КП” [населено място], К. И. П., И. З. П. и З. К. П., и тримата от [населено място] за заплащане на следните суми: 1 235 472,95 лв. – главница; 19 955,12 лв. – лихва за периода 31.08.2011 г. – 28.03.2012 г.; 4 548,52 лв. – такса; обезщетение за забава в размер на 10,7 % върху главницата от 29.03.2012 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за банков кредит № 37/23.08.2007 г., установени с извлечение от банкови сметки към 29.03.2012 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС и изпълнителен лист, издаден от БРС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане № 8 228 от 03.04.2012 г. по ч. гр. д. № 2 865/2012 г. Бургаският районен съд е отхвърлил изцяло подаденото от [фирма] [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници „Компас – КП” [населено място], К. И. П., И. З. П. и З. К. П., и тримата от [населено място] за заплащане на следните суми: 1 235 472,95 лв. – главница; 19 955,12 лв. – лихва за периода 31.08.2011 г. – 28.03.2012 г.; 4 548,52 лв. – такса; обезщетение за забава в размер на 10,7 % върху главницата от 29.03.2012 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за банков кредит № 37/23.08.2007 г., установени с извлечение от банкови сметки към 29.03.2012 г. Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от заявителя пред БОС, който с определение № VІ – 1 628 от 19.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 944/2012 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) го потвърждава. Съдът е приел, че представеното извлечение от счетоводни книги не съдържа достатъчна индивидуализация на вземането и не са представени доказателства за предсрочната изискуемост на същото.
От данните по делото и наведените от жалбоподателя доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е видно, че е въпросът, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и за който се твърди наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Съгласно константната практика на ВКС, задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Видно от представения Договор за кредит № 37/23.08.2007 г. при неиздължаване изцяло или отчасти на две поредни вноски главницата и/или лихвата по кредита, при просрочие на дължимата главница и/или лихва над два месеца, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предварително изискуемо, без да се прекратява действието на договора. В чл. 16 от същия са посочени други обстоятелства при наличието на които може да се изиска предсрочно погасяване на кредита. В представеното пред БРС извлечение от сметката на длъжниците към 29.03.2012 г. обаче е посочено само и единствено главница (1 235 472,95 лв.), договорна лихва за забава (19 955,12 лв.), обезщетение за забавено плащане върху главница (10,7% пункта , дължимо от 29.03.2012 г.) и дължимите такси и застраховки по кредита (4 548,52 лв.). Банката не е представила доказателства за обстоятелствата довели до предсрочна изискуемост на вземането – кои вноски не са платени, техните размери, други обстоятелства, които съгласно Договора са довели до предсрочна изискуемост на кредита – моментът на настъпване на изискуемостта на вземането, периоди за начисляване на лихвата, както и на обезщетение за забавено плащане. Всичко изложено дотук налага извода, че представеното извлечение от счетоводна сметка не съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 2 ГПК, въз основа на който да бъде издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради недостатъчна индивидуализация на вземането и неговата изискуемост и ликвидност.
Цитираните от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Бургаският окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ – 1 628 от 19.06.2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 944/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: