1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
С., 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 627/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Лиана Л. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. И. И. от ВАК, срещу определение № 1 335 от 30.04.2010 г. по ч. т. дело № 667/2010 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. Със същото се потвърждава определение № 2 017/08.02.2010 г. на Районен съд [населено място], постановено по гр.д. № 13 170/2009 г., с което е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя (кредитор) заповед за изпълнение № 7 048/06.12.2009 г. срещу длъжника [фирма] [населено място], на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (наименовано „жалба”) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 06.12.2009 г. по гр. д. № 13 170/2009 г. Варненският районен съд е издал заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 7 048, с която длъжникът [фирма] [населено място] е осъден да заплати на кредитора (жалбоподател в настоящото производство) сумата от 3 600 лв., претендирана дължима, незаплатена сума по договор за наем от 01.04.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.12.2009 до окончателното й изплащане. Срещу същата е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. С определение № 19 682/23.12.2009 г. съдът е уведомил заявителя за постъпилото възражение, като му е указал, че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск по чл. 415 ГПК за установяване на вземането си и при непредставяне на доказателства за това ще обезсили издадената заповед за изпълнение. Съобщението е получено лично от процесуалния представител на жалбоподателя на 07.01.2010 г. В законоустановение едномесечен срок не са представени доказателства за предявяване на установителния иск, с оглед на което с определение № 2 017/08.02.2010 г. В. е обезсилил издадената заповед на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. Едва с молба от 16.02.2010 г. заявителят е представил копие от депозирана на 26.01.2010 г. искова молба във В.. Определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение е обжалвано пред В., който с атакувания в настоящото производство съдебен акт (определение № 1 335 от 30.04.2010 г. по ч. т. дело № 667/2010 г.) го е потвърдил. Въззивният съд е приел, че задължение на заявителя (кредитор) е да представи доказателства за предявяване на установителния иск пред съда, издал заповедта, което в настоящия случай не е направено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът: Следва ли съдът, издал заповедта за изпълнение, служебно да събира доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК и в тежест на заявителя ли е доказването, че исковата молба е постъпила в срока или това са факти служебно известни на съда?
По формулирания въпрос следва ли съдът, издал заповедта за изпълнение, служебно да събира доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК и в тежест на заявителя ли е доказването, че исковата молба е постъпила в срока или това са факти служебно известни на съда, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 124/27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т.о., ТК, определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т.о., ТК, определение № 454/25.06.2010 г. на ВКС по ч.т. д. № 432/2010 г. на ІІ т.о., ТК, определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т.о., ТК, определение № 247/18.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г.о., ГК, определение № 442/24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2010 г. на ІІ т.о., ТК, определение № 483/05.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 444/2009 г. на І т.о, ТК и др. Според същата доказването на предявяването на иска по чл. 415 ГПК и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на такива доказателства предполага не само постъпване на исковата молба от заявителя в регистратурата, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта за изпълнение не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. При постановяване на въззивното определение Варненският окръжен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 335 от 30.04.2010 г. по ч. т. дело № 667/2010 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: