3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
С., 19.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 454/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Е. З. – от [населено място] – трето лице помагач на страната на ответника – срещу Решение №1852 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 2772/ 2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ на А. А. Л. – от [населено място] срещу ЗК [фирма] – [населено място] е уважен и за сумата 12 000 лв. Тъй като е било влязло в сила, като необжалвано от страните, Решение № 2721/ 21.04.2011 г. по гр.д.№ 5977/2009 г. на СГС, с което искът е бил уважен за 8000 лв. и с оглед изложеното в касационната жалба, че следва да се потвърди първоинстанционното решение, с което е определено обезщетението за неимуществени вреди, следва да се приеме, че касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е изменено първоинстанционното решение и искът е уважен още за 12 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ГПК жалбоподателят сочи, че разрешеният съществен материалноправен въпрос, е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като решението е неправилно и необосновано. Жалбоподателят развива съображения, че не са преценени отделни факти по делото, относими към определяне на размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост, съгл. чл. 52 ЗЗД и че определеното от съда обезщетение следва да съответства на преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, като не може да се приеме, че точно тези едни и същи обстоятелства първата и въззивната инстанция са преценили по толкова различен начин при определяне на обезщетението. Жалбоподателят заключава, че основание за обжалване на решението, като неправилно, е неговата необоснованост, и затова иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. А. Л. – от [населено място] – ищец по делото и ЗК [фирма] – [населено място] -ответник по делото не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Ако се приеме, че жалбоподателят е посочил релевантния за делото въпрос, който е за размера, в който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, дължими от застрахователя, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му, по този въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание жалбоподателят неправилно обосновава с оплакване за неправилност и за необоснованост на решението, съставляващо касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не съображение за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържаното основание не е налице и защото изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1852 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 2772/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: