1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 18.05.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 445 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Р. срещу решение № 1843 от 21.12.2010г. по в. гр. дело № 2213/2010г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, с което след отмяна на решение № 1682 от 13.05.2010г. по гр. дело № 1859/2009г. на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] не дължи сумата 3 883,42 лв. – допълнително начислена ел. енергия за обект потел „Л.” в к. к. „Слънчев бряг” в размер 21 513 квтч за периода 31.05.2008г. – 28.08.2008г. въз основа на протокол № 10945/28.08.2008г. и на основание чл. 54, т. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], [населено място], одобрени с решение № ОУ-014/10.05.2008г. на ДКЕМР, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 734,16 лв. – разноски за производствата пред двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е отменено решението на първоинстанционния съд и предявеният отрицателен установителен иск е уважен в пълния му размер за сумата 3 883,42 лв. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване. Касационната жалба е подадена на 11.02.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1843/ 21.12.2010г. по в. гр. дело № 2213/2010г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: