1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 12.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 976/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалба от З. Д. Р. и Д. Л. Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. А. от САК, срещу определение № 1 495 от 24.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 2 467/2013 г. Със същото се потвърждава определение (разпореждане) от 28.03.2013 г. по т. д. № 5 481/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставил без уважението искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на САС по подадените от тях въззивни жалби.
По съображения, изложени в частните касационни жалби, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частните касационни жалби – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частните касационни жалби са подадени от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочени към подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
С определение (разпореждане) от 28.03.2013 г. по т. д. № 5 481/2011 г. на Софийски градски съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на САС по подадените от тях въззивни жалби. Този съдебен акт е потвърден от САС с определение № 1 495 от 24.06.2013 г. на Софийски апелативен съд ч. гр. д. № 2 467/2013 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателите са изложили възражения по същество, формулирали са общи оплаквания без да посочат и обосноват наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се конкретизира на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно: че релевантният по делото въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, респ. определения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за съдебни актове на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер. В този смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, жалбоподателите не са обосновали наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 495 от 24.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 2 467/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: