5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 11.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 457 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Д.” ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. С., срещу решение № ІV-120 от 08.12.2009г. по в. гр. дело № 523/2009г. на Бургаски окръжен съд, 4 въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 93/15.07.2009г. по гр. дело № 303/2007г. на Районен съд К. в обжалваната осъдителна част и предявените от „Д.” ЕООД, гр. София срещу „К. 2001” ЕООД, с. В., община К. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата общо в размер 7 791,75 лв. – неплатена част от продажна цена на гориво по фактури № 0700000465/31.07.2006г., № 0700000473/07.08.2006г. и № 0700000483/09.08.2006г., обезщетение за забава до датата на предявяване на исковата молба – 08.10.2007г. и законната лихва върху главниците, считано от 08.10.2007г. до окончателното плащане, са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 670,45 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 305,90 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпроси относно задължението на съда да се произнесе по иска, така, както е предявен, относно фигурата на процесуалния субституент, по приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и във връзка със задължението на съда да обсъди в цялост събраните доказателства.
Ответникът „К. 2001” ЕООД, с. В., община К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да отхвърли предявения иск за заплащане на остатъка от цената на продаденото гориво от ищеца на ответника по фактури № 0700000465/31.07.2006г., № 0700000473/07.08.2006г. и № 0700000483/09.08.2006г., въззивният съд е приел, че цената на доставеното гориво по всички представени с исковата молба фактури е платена от „К. 2001” ЕООД на „Д.” ЕООД чрез служителите на ищеца С. С. и Р. В., които са се подписали на разходните касови ордери. Решаващият съдебен състав, след обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка /писмени доказателства, заключения на съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства/ е констатирал, че по фактура № 0700000465/31.07.2006г. на стойност 4 529,68 лв. с подписан от С. С. РКО № 13/01.08.2006г. е платена сума 5 000 лв., по фактура № 0700000473/07.08.2006г. с подписани от Р. В. РКО № 13А/02.08.2006г. – 2 530 лв. и РКО № 13Б/05.08.2006г. – 2 000 лв.е платена сума 5 000 лв. и по фактура № 0700000483/09.08.2006г. на стойност 2 003,55 лв. с подписан от Р. В. РКО № 13В/14.08.2006г. е платена сума в размер 2 252 лв. Приел е, че във всеки ордер номерът на съответната фактура, по която се извършва плащането, е записан изрично.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Инвокираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59/22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по иска, така, както е предявен, не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, съгласно която при постановяване на решението съдът е длъжен да се произнесе по предявения иск, като уточни предмета на делото, отново да провери допустимостта на иска, да обсъди в съвкупност и тяхната взаимовръзка събраните по делото доказателства, въз основа на които да установи фактическата обстановка, възраженията и доводите на страните, да приложи относимия закон и изгради своя извод относно спорното право. Ако съдът не се е произнесъл по иска така, както е предявен, а е разгледал непредявен иск, то постановеното решение е недопустимо. В настоящия случай въззивното решение е допустимо, тъй като е постановено по предявените искове при надлежното им упражняване и съдът се е съобразил с влязлата в сила част на първоинстанционното решение. В този смисъл задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, не е нарушена.
Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС.
Въпросите относно фигурата на процесуалния субституент и по приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД са неотносими към настоящия спор, тъй като не са формирали решаващата воля на въззивния съд, съдебният състав не е изградил изводите си въз основа на тях. Въпросът за процесуалната субституция е без значение поради това, че тази правна фигура може да е налице, когато ролята на главна страна в исковия процес заема наред или вместо лицето, което е носител на спорното право, едно друго лице, което разполага с право на иск за разрешаване на правния спор, макар и да не е носител на спорното право. Относно приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 111/27.10.2009г. по т. дело № 296/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение и обжалваното въззивно решение не й противоречи. Поради неотносимостта на въпроса за приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и наличието на постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК позоваването на противоречие с решение от 17.05.2006г. по гр. дело № 1059/2005г. на Пловдивски АС, решение № 2209/21.09.1956г. по гр. дело № 5532/1956г., ВС, ІV гр. о., решение № 47/16.05.2008г. по гр. дело № 1196/2007г. на Великотърновски ОС, определение № 420/25.06.2009г. по т. дело № 296/2009г., ТК, І т. о., ВКС и решение № 431/26.01.2005г. по гр. дело № 1272/2003г., ТК, ІІ т. о., ВКС е неоснователно.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. По релевантните за спора въпроси е налице задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-120 от 08.12.2009г. по в. гр. дело № 523/2009г. на Бургаски окръжен съд, 4 въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.