4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
С., 24.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1839/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1449 от 14.12.2012 г. по т.д. № 1306/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено в обжалваната от ответника [фирма] – [населено място] част Решение № 137 от 12.06.2012 г. по т.д. №291/ 2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е уважен иска за 30 872.02 лв. – първа осигурителна вноска за периода 01.09.2008 г. – 01.09.2009 г. и иска по чл. 86 ЗЗД за изтекли лихви от 02.09.2008 г. до завеждане на делото 01.04.2011 г., и е постановено решение, с което тези искове са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС по чл. 20 ЗЗД: Р.№161/10.03.2006 г. по гр.д.№47/2005 г. на ІІ г.о., Р.№81/07.07. 2009 г. по т.д.№761/2008 г. на І т.о., Р.№546/23.07.2010 г. по гр.д.№856/2009 г. на ІV г.о., Р.№ 502/26.07.2010 г. по гр.д.№222/2009 г. на ІV г.о., Р.№504/26.07.2010 г.по гр.д.№420/2009 г. на ІV г.о., Р.№142/15.09.2010 г. по гр.д.№3946/ 2008 г. на ІV г.о., Р.№167/26.01. 2012 г. по т.д.№ 666/2010 г. на І т.о. Сочи, че съдът е произнесъл по правен въпрос, неправилните правни изводи по който са от значение за точното прилагане на закона и са предпоставка, допринасяща за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика. По въпроса: заплащането на вноска от осигурителна премия условие ли е при сключването му договорът да породи действие или е условие за продължаване действието му, когато не е поискано прекратяване по чл. 28 и по въпроса: представянето на списък на осигурените лица условие ли е за продължаване на договора – сключеният договор следва ли автоматично да се счита продължен и кои са условията, за да възникне отговорност на осигурителя, жалбоподателят аргументира, че съдът не е извлякъл правната норма, регулираща конкретните отношения, предмет на спора – продължаване на договора – чл. 28 – която клауза има силата на закон между страните. Поддържа, че тълкуването на този текст би дало правилното прилагане на закона, а съдът е основал решението си на правни норми, регулиращи вече сключения договор и обезпечаващи точното му изпълнение, но не и неговото продължаване. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено в обжалваната от ответника част първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, който е отхвърлил, и който не е с цена до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
И. от жалбоподателя правен въпрос за начина на тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора. Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните съдът установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии – търси се действителната воля на страните; отделните уговорки в договора се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Въззивният съд е тълкувал сключения договор съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД и спецификата му, издирвайки действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки за поетите задължения, във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от договора с оглед очертания в него предмет, за да приеме, че действието на договора е прекратено, поради ясно изразена в договора затова воля и от двете страни – неизпълнение на определени условия, посочени за всяка от страните. С цитираната от жалбоподателя съдебна практика са решени въпросите за правилното прилагане на чл. 20 ЗЗД в насоката на приетото от въззивния съд, по който въпрос съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС за критериите при тълкуването на договорите.
Поставеният от жалбоподателя въпрос: заплащането на вноска от осигурителна премия условие ли договорът да породи действие при сключването му или е условия за продължаване действието му, когато не е поискано прекратяване по чл. 28, и въпроса: представянето на списък на осигурените лица условие ли е за продължаване на договора, съставляват доводи за твъдряни от жалбоподателя погрешни изводи, направени в решението относно действието и прекратяването на договора, с които жалбоподателят не е съгласен. В този смисъл е и оплакването, че съдът не е извлякъл правната норма, регулираща конкретните отношения, предмет на спора – продължаване на договора – чл. 28 и е решил неправилно въпроса следва ли договорът автоматично да се счита продължен и кои са условията, за да възникне отговорност на осигурителя. Съобразно указанията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на касационно обжалване, са различни от основанията по чл. 281 т. 3 ГПК. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Неоснователно жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с доводи за погрешни изводи на съда и със съображението, че тълкуването на посочен текст от договора, би дало правилното прилагане на закона. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1449 от 14.12.2012 г. по т.д. № 1306/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд,
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на срещу [фирма] – [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: