Определение №859 от 11.12.2013 по ч.пр. дело №4482/4482 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 859

С., 11.12.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4482/ 2013 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Х. Г. Д.. Делной и Й. Якоба Вилемарс – двамата от Кралство Х., [населено място], чрез адв. Г. Б. – САК, съдебен адрес: [населено място], [улица] срещу Разпореждане от 09.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 1848/2013 г. на САС, с което на основание чл. 390 ал. 3 пр. 2 ГПК е отменено постановеното по делото определение от 20.05.2013 г. за допуснато обезпечение на бъдещ иск и е обезсилена издадената обезпечителна заповед поради непредставяне на доказателства за предявяването на иск в определения срок, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите поддържат, че е била основателна втората им молба по чл. 63 ал. 1 ГПК и че към датата на обжалваното разпореждане не са могли да се снабдят с информация дали чрез проведените обезпечителни запори са успели да блокират такава сума на длъжника, която да оправдае водене на търговско дело с размер на иска 913 000 лв., нито информация за наложени запори върху сметки на длъжника в банки, в които жалбоподателите са извършвали плащания по сметки на ответника. Сочат, че те не трябва да бъдат отговорни за несвоевременни действия на българските банки, които не уважават законовите си задължения да отговорят н кратките срокове по ГПК и че не могат да вземат решение за предявяване на иск срещу ответник чуждестранно лице, което няма имущество на територията на Република България, без да знаят в каква степен е обезпечен искът им, държавната такса по който би била 37 000 лв. Като искат да се вземе предвид, че евентуална отмяна на обезпечителната заповед ще даде възможност на ответника с лекота да премести и малките запорирани суми, което допълнително ще утежни положението на жалбоподателите, внесли 40 000 лв. гаранция, искат обжалваното определение да се отмени и да им се даде възможност в едномесечен срок да предявят иска си.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното разпореждане въззивният съд е отменил допуснатото обезпечение на бъдещ иск и е обезсилил издадената обезпечителна заповед, намира че подадената частна жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
С обжалваното разпореждане въззивният съд на основание чл. 390 ал. 3 пр. 2 ГПК е отменил определението си от 20.05.2013 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е обезсилил издадената обезпечителна заповед поради непредставяне на доказателства за предявяването на иска в определения срок, изтекъл на 08.08.2013 г. – когато е изтекъл продължения на основание чл. 63 ал. 1 ГПК срок по молба на частните жалбоподатели, основана на уважителни причини. Втората молба на частните жалбоподатели с дата 08.08.2013 г. на същото основание, е оставена без уважение с разпореждане на САС от 09.08.2013 г.
Разпореждането е правилно. Срокът за предявяване на иска по чл. 390 ал. 1 ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 390 ал. 3 ГПК, не може да бъде по – дълъг от един месец. Частните жалбоподатели по реда на чл. 63 ал. 1 ГПК са получили удължаване на срока с един месец, а е недопустимо обезпечението на иска да се превърне в едно продължително или безсрочно ограничаване на правната сфера на бъдещия ответник. Съдът определя срока съобразно с времето, необходимо за подготовката на иска, и е ограничен с най-дългия възможен срок, посочен в закона – до един месец, като в случая може да се поддържа, че определения от съда срок, заедно с продължения срок, за което е направено искане преди изтичането му, следва да бъдат ограничени в рамките на срока, посочен в закона – един месец, а частните жалбоподатели са получили два месеца за подготовка и проучване за бъдещия иск, който евентуално ще предявят.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 1848/2013 г. на САС, с което на основание чл. 390 ал. 3 пр. 2 ГПК е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск и е обезсилена обезпечителната заповед.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top