О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 25.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2544/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №101 от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. № 4375/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Определение № 18 538 от 15.11.2012 г. по гр.д.№ 7037/2012 г. на СГС, вместо което е допуснато обезпечение на исковете по чл. 55 и чл. 93 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху описаните ап. 13, ап. 14 и ателие №4, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Основание за допускане на касационно обжалване поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Излага, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, предмет на спора в исковото производство, а в Опр. №180/ 30.03.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че в обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна преценка на доказателствата и да се ангажира със становище за произтичащите от тях права. Сочи, че в Опр.№131/ 14.02.2011 г. на ВКС, ТК,1 т.о. е прието, че преценката за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение, е обусловена от преюдициалния въпрос за допустимост на иска и не може да се обсъжда вероятната му основателност, когато се спори дали е допустим. Затова поддържа, че с въззивният съд е решени в противоречие с практиката на ВКС въпросите: 1. При допускане на обезпечение на иска, кои са рамките и какъв е обсегът на проверката дали искът е вероятно основателен, за да може съдът да изпълни задължението за преценка на доказателствата, без да привнесе елементи от спора по същество и без да се ангажира със становище за произтичащите от доказателствата права и 2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по допустимостта на исковете, когато в първата инстанция се спори дали са допустими или недопустими. В Допълнение към частна жалба жалбоподателят обосновава, че за обезпечителното производство е налице обективна невъзможност да се изведе основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, че не може да се поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като е налице безпротиворечива съдебна практика по въпроса за преценката на представените доказателства, както и че не може да се поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като е формирана съдебна практика по въпроса за предпоставките за допускане на обезпечение на иска. Затова извежда въпроса: когато се обжалва въззивно определение, постановено в рамките на обезпечително производство, възможно ли е да се сочат основания по чл. 280 ал.1 ГПК или е достатъчно жалбоподателят да се позове на т.1 на ТР на ОСГТК №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г.
Ответникът по частната касационна жалба П. Г. П. – от [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на иска, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, вместо което е допуснато обезпечение на исковете по чл. 55 и чл. 93 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху описаните ап. 13, ап. 14 и ателие №4, и е потвърдено определението в частта, с която не е допуснато обезпечение на иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че от представените доказателства се установява сключен от страните предварителен договор и изпълнение на поетите от ищеца задължения за плащане на задатък и цената на обещаните обекти преди прехвърлянето на собствеността по нотариален ред и че е издадено на 11.07.2008 г. разрешение за ползване на сградата – настъпила е предпоставката по чл. 8 от Договора за сключване на окончателен договор. По съображения, че ответникът е сключил сделки с трети лица за обектите, обещани на ищеца и към датата на исковата молба в патримониума на ответника не се включва правото на собственост върху тях – невъзможно е ответникът да изпълни задълженията, поети с договора, съдът е приел, че за ищеца е възникнало право да развали договора по чл. 87 ал. 2 ЗЗД – предявените искове са процесуално допустими, искът по чл. 55 ЗЗД и искът по чл. 93 ЗЗД са вероятно основателни в предявените размери, а искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е неоснователен по изложените съображения. Като е намерил, че са налице предпоставките по чл. 391 ал. 1 т.1 ГПК и че сочената мярка е подходяща, съдът е отменил първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение на иска по чл. 55 и иска по чл. 93 ЗЗД, чрез възбрана върху описаните обекти.
По въпроса, изведен от жалбоподателя в Допълнение към частна жалба. Изрично в чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК е предвидено, че когато въззивният съд допусне обезпечение на иска, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора правен въпрос, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, по отношение на който въпрос е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Затова жалбоподателят неоснователно поддържа, че ВКС следва да допусне касационно обжалване по изложените въпроси, без да изследва налице ли са основания по чл. 280 ал.1 т. 1, т.2 или т.3 ГПК.
По изведения от жалбоподателя въпрос за проверката, която прави съдът, за да допусне обезпечение на иска, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика. Предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т.1. Ако са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК: обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД, и липсват пречки по чл. 393 ГПК: ответник да е държавата, държавно учреждение (в т.ч. лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ) или община и върху посоченото вземане не се допуска принудително изпълнение, съдът налага исканата обезпечителна мярка. В съответствие с тази практика е постановено обжалваното определение, като жалбоподателят не доказва въпросът за проверката на вероятната основателност на иска да се решава противоречиво от съдилищата – с Определение № 180/30.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 9/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено въззивното определение, по съображения, че съдът в нарушение на процесуалните правила е навлезъл в преценката на доказателствата и е изразил становище относно съществуването на спорното право, а не е обсъдил наличието на останалите предпоставки за допускане на обезпечението.
По въпроса допустимо ли е в обезпечителното производство въззивният съд да се произнася по допустимостта на исковете, когато в първата инстанция се спори дали са допустими или недопустими, жалбоподателят не сочи кое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК поддържа. В посоченото Опр. № 131/ 14.02.2011 г. по ч.т.д.№ 103/2011 г. на ВКС, І т.о. е прието, че преценката дали искът, чието обезпечаване се иска, е вероятно основателен, е обусловена от преценка за допустимост на иска, като въззивният съд също е посочил, че предявените искове са допустими, преди да се произнесе и че са вероятно основателни. Затова по този въпрос ако се приеме, че искането е по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, искането е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 101 от 14.01.2013 г. по ч.гр.д.№4375/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: