1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
С., 29.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 155/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Х. АГ” – Швейцария, чрез процесуалния му представител адв. Б. В. Д. от АК [населено място], срещу определение № 1 608 от 21.11.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по т. д. № 1 259/2011 г., с което се връща като просрочена въззивната жалба на дружеството, подадена против решение № 45/24.06.2011 г. по гр. д. № 135/2010 г. на Окръжен съд [населено място] и се прекратява производството по делото.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [община] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С решение № 45/24.06.2011 г. по гр. д. № 135/2010 г. Смолянският окръжен съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ал. 1 ЗЗД. Недоволен от постановения съдебен акт ищецът (жалбоподател в настоящото производството) е депозирал въззивна жалба срещу него. (вх. № 3 258/27.07.2011 г.). С определение № 1 608 от 21.11.2011 г., постановено по т. д. № 1 259/2011 г., (предмет на настоящото производство) Пловдивският апелативен съд е върнал същата на подателя й, като е приел, че е просрочена.
Производството по делото е започнало при действието на отменения ГПК, който е приложим към момента на подаване на въззивната жалба. Съгласно чл. 197 ГПК (отм.) въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. С оглед обстоятелството, че адресът на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) е в Швейцария, както и честата смяна на адреса на процесуалните му представители в хода на процеса, страната е била уведомявана по факс, посочен от нея, както и по телефона. Препис от постановеното решение е изпратен по факса на 24.06.2011 г. (л. 149). На 01.07.2011 г. в съда е получен факс от жалбоподателя, с който изпълнителният директор В. М. потвърждава, че връщайки се от служебно пътуване се е запознал със съобщението за решението, за което е бил информиран и по телефона, като моли пълният текст на решението да се изпрати на официалния адрес на дружеството.
При тези фактически данни, правилно съдът е приел, че жалбоподателят е редовно уведомен, тъй като номера на факса и телефонния номер са посочени лично от него и по този начин е било извършвано уведомяването съобразно нормите на чл. 52 вр. с чл. 41, ал. 4 ГПК (отм.). Освен това, дори да се приеме обратното становище, безспорно е, че към 01.07.2011 г. (на която дата жалбоподателят е изпратил факса до съда) дружеството вече е било уведомено чрез изпълнителния директор, че решението с мотивите е изготвено и от тази дата 14-дневния срок е изтекъл на 15.07.2011 г., а видно от пощенското клеймо, въззивната жалба е изпратена по пощата на 25.07.2011 г., т. е. същата се явява просрочена. С изтичането на преклузивния срок по чл. 197 ГПК (отм.) не съществува законна възможност да се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед на всичко изложено дотук, правилно с обжалваното определение П. е върнал подадената въззивна жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 608 от 21.11.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по т. д. № 1 259/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: