1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
Гр. С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 202/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ив.Д. от ВАК срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд № 8/03.12.2010 г. постановено по в.т.д.№ 67/2010 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Разградския районен съд № 262/01.07.2010 г. по гр.д.№ 1489/2009 г., с което е уважен предявеният от [фирма] [населено място] установителен иск по чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата 16730.77 лева представляваща неизплатена цена на закупени стъклопакети по пет броя фактури от 2008 г. ведно със законната лихва до окончателното и изплащане както и сумата 2433.11 лева-мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1709/13.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 1029/2009 г. на РС-Разград и 1163.28 лв. разноски по обезпечителното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и по конкретно-следва ли да се счита, че издадената фактура доказва претендираното вземане. Навежда доводи, че по така поставените въпроси е налице противоречива съдебна практика позовавайки се на приложените към жалбата пет решения на различни съдилища в страната постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г., както и на едно арбитражно решение по В. № 159/2006 г., което не представлява съдебна практика по смисъла на закона.
Ответникът по касационната жалба [фирма] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване , а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ответникът дължи цената на закупената стока по процесните пет броя фактури от 2008 г., както и мораторна лихва по чл. 86 ал.1 ЗЗД по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил стоката по издадените фактури, които не са оспорени и съдържат необходимите реквизити на първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството. Процесните доставки на стъклопакети са в изпълнение на заявка на ответника-купувач, като четири от фактурите са заведени в счетоводството му в кредитна сметка 401 „доставчици” като неплатени по партидата на ищеца. При тези фактически данни анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал съдът е направил решаващия извод, че купувачът дължи цената на закупената стока по процесните фактури. Липсват данни за направена рекламация относно качеството на стоката от страна на купувача.
Отговорът на поставения от касатора правен въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и константната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение обективирана в р. по т.д.№ 260/2010 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р. по т.д.№ 264/2010 г. на ВКС, ТК-І т.о.; р. по т.д.№ 454/2008 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК, с които са преодоляни евентуални противоречия в съдебната практика по поставения правен въпрос. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на която е достигнал до извода, че ответникът е получил стоката-предмет на процесните фактури. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В тази връзка позоваването на цитираните в жалбата съдебни решения постановени при действието на отменения ГПК не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, тъй като различният краен извод е обоснован от различните факти по всяко дело, а не от противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 8/03.12.2010 г. постановено по в.т.д.№ 67/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: