4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 54/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №464 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 782/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 273 от 25.05.2011 г. по т.д. № 22/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма]- Италия, [населено място], съд.адрес: [населено място], [улица] неплатена цена на доставени компоненти за асансьорни уредби: 39 772.16 евро – по Фактура от 03.12.2008 г., със законната лихва от 11.01.2011 г. и 9256.05евро-обезщетение за забавено плащане за периода 04.12.2008 г. – 10.01.2011 г. и 27 566.50 евро по Фактура от 16.12.2008 г., със законната лихва от 11.01.2011 г. и 6283.81евро – обезщетение за заба- вено плащане за периода 17.12.2008 г. – 10.11.2011 г., с оплакване за недопустимост на решението. Жалбоподателят излага, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК – в нея не е посочен договор, въз основа на който е предявен искът, която нередовност не е отстранена и от двете съдебни инстанции, и е недопустимо решението, в което съдът е отразил, че в исковата молба и в съдебното решение не е необходимо да се сочи вида на договора, от който произтичат права на страните. Жалбоподателят развива оплакване за неправилност на решението, което противоречи на съдебната практика по въпроса за установяване на валидно правоотношение между страните и определяне на вида му. В Допълнение към касационна жалба сочи, че по материалноправни и процесуалноправни въпроси: длъжен ли е ищецът да посочи в исковата молба вида на договора, длъжен ли е съдът да посочи в съдебното решение вида на договора, от който произтичат права за страна по делото, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: Р.№478/232.07.2010 г. по гр.д.№943/2009г.,ІVг.о., Р.№62/25. 06.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г.,ІІ т.о. и Р.№96/26.11.2009 г. по т.д.№ 380/2008 г. на І т.о., като неправилно е приел, че не е необходимо изрично посочване вида на договора в исковата молба и в съдебното решение, респ. това не е недостатък, обуславящ недопустимост на решението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – Италия, [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени исковете за плащане цена на доставена стока и за обезщетение за забавено плащане, по съображения, че е налице договор за покупко-продажба на стоки (компоненти, резервни части и съоръжения за асансьорни уредби), описани в съставените от ищеца Фактура №292/03.12.2008 г. и Фактура №305/ 16.12.2008 г., издадени на името на купувача – ответника, придружени с документи за транспорт – товарителници CMR с получател ответника, които документи кореспондират с издадените фактури, и от счетоводната експертиза е установено, че ответникът е осчетоводил фактурите – отразени са по кредита на сметка 401”Доставчици” като задължение към ищеца и по дебитна сметка 601 ”Разходи за материали” – стоките са отразени като вложени в обекти на ответника и ответникът редовно е начислил “ДДС за покупките”. За неоснователно е прието оспорването от ответника на фактурите, и като е обсъдил фактурите и превозните документи, и останалите обстоятелства от значение за делото – осчетоводяване на фактурите от ответника и посочването им в справката – декларация по ЗДДС, съдът е направил извода, че е налице редовна търговска покупко – продажба – ищецът е доставил стоките, чиято цена претендира, които ответникът е приел и не е платил цената. Възражението на ответника за недопустимост на решението, като постановено по искова молба, която не отговаря на изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК – не съдържа договора, на основание на който ищецът предявява иска, въззивният съд е намерил за неоснователно, като е посочил, че за договора за търговска продажба, като консенсуален договор, писмената форма не е условие за валидност, страните са обвързани с договора от момента на постигане на съгласието и при установяване по делото на фактическия състав по търговска продажба, е приел, че непосочването в исковата молба на вида на договора, съответно в решението, не прави същото недопустимо.
С оглед изложеното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по искова молба, която не отговаря на изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК – не съдържа договора, на основание на който ищецът предявява иска. Както е посочено в исковата молба, ищецът е поддържал, че страните са осъществили сделки по неформални договори за покупко – продажба на определени стоки, по които ищецът е продавач, а ответникът – купувач, ищецът е описал създадената между страните практика на осъществяване на сделките, и изрично е описал по пера вида на стоките и стойността им, за които стоки твърди, че е осъществена продажба. Първоинстанционният съд е разгледал иск за неплатена цена на стоки, предмет на търговска покупко – продажба, в какъвто смисъл е и приетото от въззивния съд. Съгласно трайноустановената съдебна практика, недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. Искането за допускане на касационно обжалване на решението, като недопустимо, е неоснователно.
Изложените от жалбоподателя правни въпроси: длъжен ли е ищецът да посочи в исковата молба вида на договора, длъжен ли е съдът да посочи в съдебното решение вида на договора, от който произтичат права за страна по делото, не са релевантни за спора. Както се изложи, в исковата молба ищецът е изложил обстоятелства за създадените с ответника правоотношения, основани на договор за търговска продажба, и двете съдебни инстанции са изложили съображения, за да обосноват извод, че по договор за търговска продажба ищецът, като продавач, е изпълнил задължението за предаване на стоката, а ответникът, като купувач, не е изпълнил задължението за плащане на цената. Както и да се решат изложените от жалбоподателя въпроси, това няма да се отрази на правилността на решението, с което е разгледан иск на продавача за плащане на цена на стоки, предадени на ответника въз основа на договор за търговска продажба, а и обжалваното решение не противоречи на съдебната практика по въпроса за търговската продажба, за доказването на изпълнение задължението на продавача да достави стоката и на задължението на купувача да плати цената.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 464 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 782/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: