1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 02.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2486 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], всички чрез процесуален представител адв. Н. П. Д. срещу решение № 127 от 11.03.2013г. по в. т. дело № 1080/2012г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, 3 граждански състав, с което е обезсилено решение № 437 от 19.07.2012г. по т. дело № 690/2011г. на Пловдивски окръжен съд, търговско отделение, 16 граждански състав и е прекратено производството по делото, образувано по исковете на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], обединени в дружество по ЗЗД „Консорциум Екологичен завод“, [населено място] против [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и синдика С. Д. Х. за признаване за установено, че ищците имат вземане от 19 648,81 лв., от които 18 236,09 лв. – главница, представляваща остатък от сумата 100 800 лв. недължимо платена и подлежаща на връщане по фактура № 4126/03.01.2006г. поради липса на доставка от ответника по нея, установена с ревизионен акт, и 1 412,72 лв. – лихва върху главницата за периода от 21.05.2010г. до 18.02.2011г.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
„1. От кой момент упълномощаването произвежда действие?
2. Общото пълномощие дава ли право на упълномощеното лице да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение предявяване на искове за гражданско състояние и на изброените в чл. 34, ал. 3 ГПК?
3. Прекратява ли се представителната власт на пълномощника, ако е настъпила промяна в лицето, което представлява юридическото лице?
4. Могат ли да отпаднат правата на пълномощника, без да има оттегляне на пълномощното и без уведомяване на съда съгласно чл. 35 ГПК?“
Касаторите релевират доводи, че първият и четвъртият въпроси са решени в противоречие с решение № 318/10.01.2011г. по адм. дело № 13773/2010г. на ВАС, 5-членен състав, вторият въпрос – в противоречие с решение № 190/16.11.2010г. по т. дело № 511/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., а третият въпрос – в противоречие с решение № 29/13.04.2011г. по т. дело № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и синдикът С. Д. Х. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че процесуалните действия от ответника [фирма] в несъстоятелност в двете съдебни производства са извършени от адв. М. Иванова от [населено място] без надлежна представителна власт, тъй като лицето, което я е упълномощило не е имало качеството на изпълнителен директор към момента на предявяване на исковата молба. Изложил е съображения, че адв. М. Иванова е упълномощена с общо пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК от 15.07.2010г. от В. И. Д. в качеството му на изпълнителен директор на [фирма], който към момента на подаване на исковата молба на 07.09.2011г. не е имал качеството на изпълнителен директор на ответното дружество поради заличаването му в търговския регистър като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на 23.08.2010г., т. е. преди подаване на исковата молба.
За да направи извод, че адв. М. Иванова не следва да участва в исковото производство, решаващият съдебен състав се е аргументирал и с наличието на противоречиви интереси между ищците [фирма] и [фирма] и ответника [фирма] в несъстоятелност, тъй като В. Д. в същото време е изпълнителен член на двама от ищците – [фирма] и [фирма]. Поради наличието на противоречиви интереси е прието, че В. Д. не може да упълномощава процесуални представители, като предвиденото за посочените две дружества общо представителство от В. Д. и В. Г. не променя този извод, предвид липсата на възможност дружествата да се представляват само от единия от представителите.
В подкрепа на извода за липса на надлежна представителна власт на адв. М. Иванова са и съображенията за обявяване на ответника в несъстоятелност по чл. 710 ТЗ с решение № 274/17.04.2012г. по т. дело № 101/2010г. на Пловдивски окръжен съд и прекратяване на правомощията на неговите органи.
По изложените съображения въззивната инстанция е приела, че следва да се назначи особен представител на ответното дружество и с определение № 1836 от 15.11.2012г. е оставила исковата молба без движение, предоставила е възможност на ищците да внесат необходимата сума за заплащане на възнаграждението на особен представител на ответника в размер 843 лв., уведомила е ищците, след което с определение № 1914 от 27.11.2012г. е определила нов едноседмичен срок за внасяне на сумата за възнаграждение за особен представител и е съобщила това определение на процесуалния представител на ищците на 03.12.2012г.
Поради неостраняване нередовностите на исковата молба, изразяващи се в ненадлежното представителство на ответника и невъзможността да се осигури по друг начин неговото участие в процеса, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси са релевантни за спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 190/16.11.2010г. по т. дело № 511/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 29/13.04.2011г. по т. дело № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. Независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като обезсилването на първоинстанционния съдебен акт и прекратяването на производството по предявения иск е обосновано също с прекратяване на правомощията на органите на [фирма] в несъстоятелност с решение № 274/17.04.2012г. по т. дело № 101/2010г. на Пловдивски окръжен съд и с наличието на противоречиви интереси между ищците [фирма] и [фирма] и ответника [фирма] в несъстоятелност поради това, че В. Д. е изпълнителен член и представител на посочените две търговски дружества, от една страна, а от друга страна е упълномощил адв. М. Иванова като изпълнителен директор на ответното дружество. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която при наличието на противоречие в интересите между представляван и представител съдът следва да назначи особен представител съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Формирана е и постоянна практика на ВКС, съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 694 ТЗ представител на търговското дружество в несъстоятелност ще бъде органът му на управление, а при липса на такъв, ще следва да бъде назначен особен представител. Като е приел, че поради наличието на противоречиви интереси между двама от ищците и ответното дружество с оглед представителството им от В. Д. и упълномощаването на адв. М. Иванова от него като изпълнителен директор на ответника и прекратяването на правомощията на органите на ответника в хода на исковото производство следва да се назначи особен представител, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Последиците от неизпълнение на разпореждането на съда във връзка с необходимите разходи за назначаване на особен представител на ответника са решени в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК, които норми са достатъчно ясни, не се нуждаят от тълкуване и са приложени правилно от въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 11.03.2013г. по в. т. дело № 1080/2012г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, 3 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.