5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
С., 01.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 206/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Ал Б. – от [населено място] срещу Решение № 106 от 22.ХІ.2010 г. по гр.д. № 148/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №105 от 21.ІV.2010 г. по гр.д. №59/ 2009 г. на Бургаски окръжен, с което е отхвърлен искът Н. Ал Б. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и Т. Д. Ел Х. М. – [населено място], [община] по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане 45 000 лв. по Запис на заповед от 18.VІ.2008 г., с оплакване за неправилност. В Изложение по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. за връзката между записа на заповед и каузалното отношение и дали при възражение от длъжника за липса на каузално отношение, кредиторът следва да го докаже или доказателствената тежест е върху длъжника да обори задължението си по записа на заповед, когато никоя от страните не твърди каузално правоотношение и 2. при възражение на длъжника за липса на каузално отношение, възможно ли е кредиторът да бъде задължен да доказва каузална сделка в иска по чл. 422 ГПК, продължение на заповедното производство. Поддържа, че по първия въпрос въззивното решение противоречи на съдебната практика – Р.№78/17. VІІ.2009 г. по т.д.№29/2009 г. и Р.№ 652/7. Х. 2008 г. по т.д.№285/ 2008 г., двете на ВКС, Р.№40/19.ІІ.2010 г. по гр.д.№727/ 2009 г. на Окр.съд К., Р.от 4.ХІ.2009 г. по гр. д.№884/2009 г. на Окр. съд Р. и Р.№50/8.ІІІ.2010 г. по гр.д.№235/ 2010 г. на Окр. съд Х.. По втория въпрос счита, че отговорът би имал значение за развитие на правото и за точното и еднакво прилагане на закона, доколкото заповедното производство съставлява нов правен институт и поради връзката му с чл. 422 ГПК, и по въпроса за възможността да се променя основанието, на което се претендира вземането в заповедното производство, с това в исковото, по които няма съдебна практика. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Д. Ел Х. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК и че цената на иска не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 6.І.2011 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по чл. 422 ГПК, съдът е изложил, че със Запис на заповед от 10.VІІІ.2004 г. [фирма] – [населено място], чрез управителя Т. Д. Ел Х. М., се е задължило срещу представяне на записа, да плати на Н. Ал Б. – от [населено място] 45 000 лв., с падеж 16.V.2008 г., по който запис Т. Д. Ел Х. М., в лично качество, е поел поръчителство. За неоснователно е прието възражението на ответника, че не е автентичен записът на заповед, по съображения, че е установено от графологическите експертизи, че подписът е на Т. Д. Ел Х. М., и тъй като записът на заповед съдържа реквизитите по чл. 486 и чл. 535 т. 3 ТЗ, съдът е приел, че записът на заповед е редовен. По възражението на ответника, че задължението, поето със записа на заповед, не съществува, защото липсват каквито и да било правоотношения между страните, съдът е изложил, че характерът на абстрактна сделка на записа на заповед, не е абсолютен и не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното правоотно – шение, затова са допустими субективни менителнични възражения, свързани със съпътстващите записа на заповед каузални взаимоотношения и при възражение на ответника за несъществуване на такова правоотношение, въз основа на което издателят на записа на заповед да е имал основание да поеме отразеното в него парично задължение, ищецът следва да докаже каузалните отношения, като основание на записа на заповед. Съдът е заключил, че в производството по иска по чл. 415 ГПК, страните имат всички процесуални правила на защита, както по иска по чл. 124 ГПК, и разполагат с всички процесуални възможности на исковия процес, като ищецът следва да докаже дължимостта на търсената сума, а ответникът да твърди, че не дължи, включително и поради това, че не съществуват каузални правоотношения, които са основания за дължимост, които възражения ако не изчерпи – не би могъл да се защити в друго производство.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, релевантен е материалноправният въпрос за връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за издаването му и процесуалноправният въпрос за разпределението между страните на доказателствената тежест по иска по чл. 422 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК на основание посочените от жалбоподателя съдебни актове. Решение №78/17.VІІ.2009 г. по т.д.№ 29/2009 г. на ВКС е неотносимо към спора на страните, тъй като е постановено по въпроса когато запис на заповед е нередовен или недействителен, съставлява ли документ, обективиращ предаване на вещи, по който е прието, че само в определени хипотези в зависимост от порока, записът на заповед има характер на разписка, доказваща договор за заем. Решение № 652/7.Х.2008 г. по т.д.№ 285/2008 г. на ВКС и посочените две решения на окръжни съдилища, не се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. По иска по чл. 422 ГПК и тежестта на доказване, има задължителна съдебна практика, създадена на основание чл. 290 ГПК: Р. № 149 от 5.ХІ.2010 г. по т.д.№ 49/2010 г., Р.№ 121/1.VІІ.2009 г. по т.д.№ 55/2009 г., двете на ВКС, съгласно която предметът на доказване по този иск, следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание – кредиторът (ищец) трябва да установи съществуването на вземането си – пораждането на задължението, а длъжникът (ответник) – че то е погасено. ВКС приема, че с успешното провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя – кредитор, поради което в исковото производство проверката, която съдът извършва, не се свежда до проверка за редовността от външна страна на менителничния ефект, като ищецът следва да посочи каузално основание за пораждане на вземането си и да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, а ответникът – да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение.
В случая при оспорване от ответника да е налице каквото и да било правоотношение с ищеца, върху ищеца е доказателствената тежест да установи пораждането на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед. Въззивният съд, при съобразяване с така изложената съдебна практика, е съобразил, че ищецът не излага твърдение за каузална сделка, затова правилно е приел, че абстрактният характер на записа на заповед не изключва възражения, свързани със съпътстващите записа на заповед каузални взаимоотношения и при възражение на ответника за несъществуване на такова правоотношение, въз основа на което издателят на записа на заповед да е имал основание да поеме отразеното в него парично задължение, ищецът следва да докаже каузалните отношения, като основание на издадения запис на заповед и като не е доказал дължимостта на търсената сума при възражението на ответника, че не я дължи, включително и защото липсват каузални правоотношения, които да са основания за дължимост, правилно е отхвърлил иска.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането е неоснователно и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради това, че по изложените въпроси има установена задължителна съдебна практика, независимо, че институтът на заповедното производство и на иска по чл. 422 ГПК е нов, както поддържа жалбоподателят.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата Т. Д. Ел Хадж М. 1500 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 106 от 22.ХІ.2010 г. по гр.д. № 148/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Ал Б. – от [населено място] да плати на Т. Д. Ел Хадж М. 1500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: