6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 27.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 597 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. В. К. със съдебен адрес в [населено място] чрез процесуален представител адв. Дарена А. срещу решение № 3 от 07.01.2011г. по в. т. дело № 581/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 72 от 12.07.2010г. по т. дело № 722/2009г. на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д. В. К. против [фирма], [населено място] иск за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], проведено на 20.08.2009г., по чл. 74 ТЗ.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК:
Въпросът за обсъждане на всички доказателства е решен в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които се решават противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: по иск с правно основание чл. 74 Т. за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на О. кой следва да докаже провеждането на Общото събрание – ищецът или ответникът; при оспорване истиността на частен документ, носещ подписа на оспорващия, чия е доказателствената тежест и следва ли съдът да открива производство по оспорване истиността на документа; допустимо ли е само по твърдения на ответника, че не е провеждано Общо събрание и непредставяне за това на доказателства, съдът да отхвърли иска по чл. 74 ТЗ; каква е защитата на ищеца при липса на подадени доказателства в Търговския регистър за вписване на промени по партидата на дружеството и твърдения на ответника, че не е провеждано Общо събрание и непредставяне на доказателства за това, въпреки задължението на ответника по чл. 190 ГПК; значението на вписването в Търговския регистър на решения на Общото събрание като доказателство за наличието на взети решения на Общото събрание.
Въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: при невръчена покана за Общо събрание, незаявени промени за вписване по партидата на дружеството – ответник и неизпълнение на задължение по чл. 190 ГПК за представяне на протокол от проведено Общо събрание, следва ли съдът да уважи предявеният иск по чл. 74 ТЗ.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт и е редовна по смисъла на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че не е провеждано твърдяното от ищеца Общо събрание на съдружниците на [фирма], [населено място] на 20.08.2009г., поради това, че в търговския регистър не са вписани решения от 20.08.2009г. на Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, и въз основа на констатацията по представената от ответника протоколна книга, че между Общите събрания, проведени на 04.08.2009г. и 10.09.2009г., не е съставян протокол за провеждане на Общо събрание, включително и от дата 20.08.2009г. Решаващият съдебен състав е съобразил липсата на прономероване и прошнуроване на протоколната книга, но предвид последователното вписване и неоткриването на видими белези за липса на страници, е направил извод за непровеждане на Общо събрание на съдружниците на ответното дружество на 20.08.2009г. и за неоснователност на предявения иск по чл. 74 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Доводът на касатора, че въпросът за обсъждане на всички доказателства е решен в противоречие с практиката на ВКС, е неоснователен. Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е събраните доказателства и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК въззивното решение може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Въпросът „по иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на О. кой следва да докаже провеждането на Общото събрание – ищецът или ответникът“ не се решава противоречиво от съдилищата. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която за разпределението на доказателствената тежест е от значение отношението на страната към спорното право, т. е. дали страната твърди, че то съществува или отрича неговото съществуване. В производството по иск с правно основание чл. 74 ГПК ищецът трябва да докаже, че на твърдяната от него дата е проведено Общо събрание на съдружниците на търговското дружество и са приети решенията, които иска да бъдат отменени, а ответникът следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от Общото събрание решения. При направено от ищеца твърдение за проведено Общо събрание и възражение на ответното дружество, че такова въобще не е проведено, доказателствената тежест за установяване провеждането на Общото събрание и приемане на решенията – предмет на иска по чл. 74 ГПК е на ищцовата страна. Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 699/15.10.2008г. по т. дело № 245/2008г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1618/05.12.2003г. по гр. дело № 2488/2002г. на ВКС, ТК, решение № 1618/06.01.2004г. по гр. дело № 2488/2002г. на ВКС, ТК, решение от 18.05.2005г. по гр. дело № 175/2004г. на ОС Велико Търново и решение от 25.07.2005г. по гр. дело № 198/2004г. на ОС Велико Търново, тъй като в посочените съдебни актове обстоятелствата, че са проведени съответните общи събрания и за взети съответните решения, не са били спорни между страните, а спорните въпроси са били относими към законосъобразността на свикването, респективно провеждането на общите събрания и приемането на решенията.
Въпросът „при оспорване истиността на частен документ, носещ подписа на оспорващия, чия е доказателствената тежест и следва ли съдът да открива производство по оспорване истиността на документа“ не е релевантен по делото, тъй като не е направено оспорване истинността на частен документ – протоколната книга в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Освен това по този процесуален въпрос има безспорна и непротиворечива практика, съгласно която, когато се оспорва истиността на частен документ, носещ подписа на оспорващия, доказателствената тежест за установяване неистинността на документа е на оспорващата го страна., а когато се оспорва частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Неоткриването с изрично определение на производство по оспорване истиността на документа не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на решението, ако поисканите във връзка с оспорването на документа относими, необходими и допустими доказателства са допуснати и събрани и обсъдени в съдебния акт. В конкретния случай не са представени никакви доказателства, от които може да се направи извод, че на 20.08.2009г. съдружниците на [фирма], [населено място] са провели Общо събрание, поради което въпросът за истиността на протоколната книга е без значение за изхода на спора. От друга страна, дори и да се приеме, че протоколната книга не е водена редовно, този факт не може да обоснове извод за основателност на иска по чл. 74 ТЗ, предвид липсата на каквито и да е доказателства за провеждане на твдърдяното Общо събрание на 20.08.2009г.
Въпросът „допустимо ли е само по твърдения на ответника, че не е провеждано Общо събрание и непредставяне за това на доказателства, съдът да отхвърли иска по чл. 74 ТЗ“ не е релевантен, тъй като въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на предявения иск не единствено по връзражението на ответника, а след като е обсъдила представените от страните доказателства във връзка с твърдените от тях факти и обстоятелства.
По отношение на останалите въпроси /каква е защитата на ищеца при липса на подадени доказателства в Търговския регистър за вписване на промени по партидата на дружеството и твърдения на ответника, че не е провеждано Общо събрание и непредставяне на доказателства за това, въпреки задължението на ответника по чл. 190 ГПК; значението на вписването в Търговския регистър на решения на Общото събрание като доказателство за наличието на взети решения на Общото събрание; при невръчена покана за Общо събрание, незаявени промени за вписване по партидата на дружеството – ответник и неизпълнение на задължение по чл. 190 ГПК за представяне на протокол от проведено Общо събрание, следва ли съдът да уважи предявеният иск по чл. 74 ТЗ/ не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С тези въпроси фактически се перефразира твърдението за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценка на доказателствата и необоснованост на решението, които касаторът формулира като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Соченото неизпълнение на задължението на страната да представи протокол от проведеното Общо събрание по чл. 190 ГПК, което да доведе до извод, че на 20.08.2009г. е проведено Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, не е налице. От една страна, за да бъде задължена страната да представи определен документ, е необходимо този документ да се намира в нея. По делото не са налице данни, че към постановяване на определение № 518 от 11.11.2010г. по в. т. дело № 581/2010г. на Варненски апелативен съд е имало изготвен протокол от Общо събрание от 20.08.2009г. и че този протокол се намира при ответника. От друга страна, в изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ответникът е представил протоколната книга, по която въззивната инстанция е направила съответните констатации, които е обсъдила във въззивното решение, а именно, че между проведените на 04.08.2009г. и 10.09.2009г. Общи събрания не е съставян протокол за провеждане на Общо събрание, включително и от дата 20.08.2009г., и че не се откриват видими белези за липса на страници в протоколната книга. Поради изложените съображения е неоснователно позоваването на противоречие с решение № 399/30.06.2005г. по т. дело № 400/2004г. на ВКС, решение № 24/09.04.2002г. по т. дело № 155/2001г. на БАС, решение № 321/24.10.2005г. по т. дело № 286/2005г. на АС Велико Търново и решение от 19.05.2001г. по гр. дело № 470/2000г. на ОС Бургас.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 07.01.2011г. по в. т. дело № 581/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.