4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
С., 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 778/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Х. Д. – от [населено място] срещу Решение №594 от 03.01.2012 г. по гр.д.№1129/2011 г. на Б.- ски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №5219 от 06.07. 2011 г. по гр.д.№3889/2010 г. на Благоевградски районен съд, с което по иска на В. К. М. – от [населено място] срещу И. Х. Д. – от [населено място] по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 17 200 лв. по Запис на заповед от 03.09.2008 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 248/2009 г. на РС – Разлог, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение по касационни основания сочи, че са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като въззивният съд е решил в противоречие с установената съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК въпроса: необходимо ли е при изменение на иска, при повторното разглеждане на делото да се спази чл. 131 ГПК, по който излага допуснати от съда нарушения. По въпроса: необходимо ли е по иск по чл. 422 ГПК да се изследва връзката на записа на заповед с каузалното правоотношение, жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съдебната практика, съдът не е изследвал каузалните отношения, обсъжда събраните доказателства и поддържа, че е недоказано твърдението на ищеца за каузална сделка, сочи, че по този въпрос е противоречива съдебната практика и представя решения на различни по степен съдилища. По въпроса: следва ли съдът да има предвид събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства и да съпостави различните твърдения на ищеца, жалбоподателят цитира твърденията на ищеца, които счита за противоречиви и които е следвало да наведат съда към сериозни съмнения съществуват ли каузални отношения. По въпроса: следва ли съдът да мотивира защо кредитира свидетелските показания на съпругата на ищеца, съгласно чл.172 ГПК, жалбоподателят прави оплакване за допуснато нарушение, което води до порочност на решението. По въпроса: при разпределение на доказателствената тежест ищецът трябва ли да докаже твърдяната каузална връзка – договор за заем, жалбоподателят поддържа, че такъв договор не е установен. По въпроса: допустимо ли е да се установява със свидетели предаване на парични суми над 5000 лв., сочи че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: Р. № 37/25.06.1969 г. по гр.д. №32/1969 г. на ОСГК на ВС, Р.№ 517/31.05.2007 г. по т.д.№ 956/2006 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р. по т.д.№ 387/2007 г. на ВКС,ІІ т.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. К. М. – от [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 422 ГПК за сумата 17 200 лв., е приел, че издаденият Запис на заповед от 03.09.2008 г. обезпечава изпълнението на задълженията на ответника по каузалното правоотношение – договор за заем, по който ответникът не е изпълнил задължението да върне заетите суми, обезпечени със записа на заповед.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Преценката за това ВКС извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 от ТР на ОС ГТК на ВКС №1/ 2010 г. по тълк.д. №1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
От посочените от жалбоподателя правни въпроси, релевантен за делото е въпросът за задължението на съда в производство по иск по чл. 422 ГПК да изследва сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение и евентуалното погасяване на породените от нея задължения, по който въпрос има установена съдебна практика. Тази практика е в смисъл, че абстрактният характер на записа на заповед, не следва да се абсолютизира и когато страните не спорят или когато е доказано, че записът на заповед е издаден по повод на каузални правоотношения, въвеждането на твърдения или възражения за такива, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, като изследва както формалната редовност и действителност на менителничния ефект, така и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. В този смисъл са постановените решения по реда на чл. 290 ГПК от ВКС и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№149/05.11.2010 г. по т.д.№49/ 2010 г. на І т.о., Р.№108/ 22. 07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ІІ т.о., Р.№102/25.07.2011 г. по т.д.№ 672/2010 г. на ІІ т.о., Р.№ 105/03.07. 2012 г. по т.д.№564/2011 г. на ІІ т.о. Поради така посочената съдебна практика, е неоснователен доводът на жалбоподателя за противоречива съдебна практика – дори и такава да е налице, противоречието е преодоляно с посочените съдебни решения. Въззивният съд, като е стигнал до извода за създадено между страните правоотношение по договор за заем, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед и до извода, че ответникът не е изпълнил задължението да върне получените в заем суми, е постановил решението при съобразяване с посочената съдебна практика.
Въпросите: установено ли е каузалното правоотношение и оплакването, че съдът не е съобразил различните противоречиви твърдения на ищеца, което води до съмнения, че каузално отношение съществува, преценил ли е съдът, съгласно чл.172 ГПК показанията на св. Емилия М. Малинова, установил ли е ищецът, съгласно правилата за разпределение на докателствената тежест, твърдяната каузална връзка – договори за заем, по който жалбоподателят поддържа, че такъв договор не е установен, какви са допустимите доказателства за установяване предаване на парични суми над 5000 лв.(ищецът е поддържал, че е дал пет заема, общата стойност на които образуват сумата по записа на заповед), са въпроси, относими към предмета на спора, но същите не попадат в очертаното от чл. 280 ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Отговорът на тези въпроси е обусловен от доказателствата по делото и предполага проверка на правилността на въззивното решение. Произнасянето по тези въпроси произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателства и обсъждане доводите на страните, като решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което жалбоподателят цели с поставените въпроси. Ако са допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, те са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 594 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 1129/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: