1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 29.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2216 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. Балкански срещу определение № 734 от 29.03.2013г. по ч. гр. дело № 1077/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 30.01.2013г. по т. дело № 792/2012г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за приемане в производството на заявеното възражение за прихващане.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за неправилност на изводите на Софийски апелативен съд, поради което моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на частната жалба срещу определението на Пернишки окръжен съд по същество.
Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез синдик М. С. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 30.01.2013г. по т. дело № 792/2012г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за приемане за разглеждане в производството на заявеното от него възражение за прихващане, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради това, че определението, с което не се приема за разглеждане по висящия процес възражение за прихващане, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като с него не се прегражда пътя на страната да заяви претенциите си в самостоятелно производство.
Определението на въззивния съд е правилно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението, с което възражението за прихващане на насрещно вземане не се приема за разглеждане във висящото исково производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск, нито обжалваемостта на този съдебен акт е предвидена в ГПК. Предявяването на възражение за прихващане на насрещно вземане цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Уредената правна възможност за предявяване на възражение за прихващане и разглеждането му с първоначалния иск по вече висящ между страните исков процес е допустим от закона способ за правна защита на първоначалния ответник, но доколкото в ГПК законодателят не е регламентирал изрична обжалваемост на определението за неприемане за разглеждане на възражението за прихващане с частна жалба, то не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК. Въпросът доколко правилно е процедирал първоинстанционният съд като не е събрал доказателства и не е обсъдил възражението за прихващане, подлежи на изследване във въззивното производство при обжалване на първоинстанционното решение, но не и в производство по частна жалба срещу определението, с което не е прието за разглеждане възражение за прихващане.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 734 от 29.03.2013г. по ч. гр. дело № 1077/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.