8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 29.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3051 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „96 Магистралата” О., [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу решение № 1823 от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 2264/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав, с което е оставено в сила решение № 59 от 25.02.2010г. по гр. дело № 65/2006г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Н. С. А. срещу „96 Магистралата” О., [населено място] иск за разликата над 16 433,33 лв. до 132 977 лв. на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 2 500 лв. – деловодни разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по непредявен иск, тъй като в исковата молба ищцата претендира присъждане на 1/3 от паричната равностойност на наследодателя и от капитала на търговското дружество, а не от имуществото на търговското дружество, респективно дял от имуществото, нито има описване на имуществото. Релевира и евентуални доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1/ Въпросът за допустимостта на въззивното решение при разгледан непредявен иск и непроизнасяне по предявения иск е решен в противоречие с решение № 126/05.10.2012г. по т. д. № 889/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16/24.03.2011г. по т. д. № 354/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 140/07.10.2009г. по т. д. № 342/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.;
2/ „Допустимо ли е да се предявява и уважава граждански иск за заплащане на дял от имущество на дружество, без да е описано подробно имуществото на дружеството?”
3/ „Допустимо ли е да се предявява и уважава граждански иск за заплащане на дял от имущество на дружество, без да е посочена цената на предявения иск?”
4/ „Допустимо ли е да се уважава граждански иск за заплащане на дял от имущество на дружество, без да са представени доказателства за имуществото на дружеството?”
5/ „Допустимо ли е тогава, когато обстоятелствата в исковата молба основават иск за присъждане на ликвидационен дял, съдът да обсъжда и приема, че се иска изчисляване на дружествен дял”?
6/ „Коя е релевантната стойност за определяне равностойността на дружествения дял при прекратяване на членството в дружеството, респективно паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя?”
7/ „Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество да изложи пълни съображения за приетия от него краен резултат за изчисляване на т. нар. „дружествен дял”?”
8/ „При изчисляване на дяловото участие на починал съдружник в О., следва ли да се имат предвид записванията в инвентарната книга на предприятието активите, описани само въз основа на оглед от вещо лице, без да са проследени в резултат на какви минали събития /сделки/, са били придобити, т. е. следва ли да се вземат предвид активите при т. нар. „едностранно записване”, или е задължително изчисляването да стане само при наличието на т. нар. „двустранно записване”, което е изискване по Закона за счетоводството?” – според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Н. С. А. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 125, ал. 3 във връзка с чл. 127 ТЗ за заплащане на сумата 140 000 лв., представляваща 1/3 част от стойността на дружествения дял на съпруга й от имуществото на ответното дружество към 31.12.2004г., като в исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на съпруга си Н. С. А., починал на 14.12.2004г., който като съдружник в ответното дружество към смъртта си е притежавал 34 дяла от капитала на дружеството.
По делото е установено, че Н. С. А. е починал на 14.12.2004г., оставил е за свои наследници съпругата си – ищцата по делото и двете си деца – син и дъщеря и към момента на смъртта е бил съдружник в „96 Магистралата“ О. като е притежавал 34 дяла от капитала на дружеството на стойност 1 717 деноминирани лева при капитал 5 050 деноминирани лева, разпределени в 100 дяла, всеки от които по 50,50 деноминирани лева. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел ,че са налице предвидените в чл. 125, ал. 3 ТЗ предпоставки: установено е качеството на съдружник на наследодателя в ответното дружество /касатор в настоящото производство/, прекратяване на членственото правоотношение на основание чл. 125, ал. 1 ТЗ поради настъпила смърт на лицето, наследствено правоприемство.
Изчисляването на размера на дружествения дял на Н. А. е направено въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. Решаващият съдебен състав се е аргументирал, че дълготрайните материални активи в счетоводния баланс следва да бъдат определени по реда на чл. 13, ал. 1 ЗСч – според историческата им цена, представляваща цената на придобиване, а при липса на данни за нея по себестойността или справедливата цена по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗСч и според правилата, установени в съответните счетоводни стандарти /Счетоводен стандарт 16 Д., Счетоводен стандарт 4 „Отчитане на амортизациите” и Счетоводен стандарт „Обезценка на активи”. След обсъждане на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи въззивният съд е възприел предложения вариант в т. 2 от заключението на вещо лице Я. К. от 24.10.2012г., като съответстващ в най-голяма степен на изискванията на чл. 13, ал. 2 ЗСч, § 1, т. 3 ДР на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, и въз основа на него е направил извод, че равностойността на дружествения дял на Н. А. от имуществото на „96 Магистралата” О. възлиза на 422 280 лв. /34 дяла по 12 420 лв./, от която сума ищцата има право да получи 1/3, т. е. 140 760 лв., която част съответства на квотата й в наследството съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на него трябва да е налице някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за допустимостта на въззивното решение не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното. Предметът на спора е твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, което се индивидуализира от ищеца чрез основанието – изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум. В настоящия случай въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по предявен допустим иск. С оглед обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, направените в първоинстанционното производство уточнение на исковата молба и увеличение на иска съответно в съдебни заседания на 30.06.2006г. и 10.03.2009г., предявеният иск е с правно основание чл. 125, ал. 3 във връзка с чл. 127 ТЗ за заплащане на сумата 140 000 лв., представляваща 1/3 част от стойността на дружествения дял на Н. С. А. от имуществото на „96 Магистралата“ О., починал на 14.12.2004г., съобразно притежаваните от него като съдружник в ответното дружество към момента на смъртта 34 дяла от капитала на дружеството. Въззивният и първоинстанционният съд са се произнесли по предявения иск, който е допустим съобразно твърдените факти и обстоятелства, заявения петитум и направеното уточнение, поради което въззивното решение е допустимо.
Вторият правен въпрос „допустимо ли е да се предявява и уважава граждански иск за заплащане на дял от имущество на дружество, без да е описано подробно имуществото на дружеството” е процесуалноправен и е релевантен за спора, но по отношение на него не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото по отношение на него е приложима постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 81/18.07.2011г. по т. д. № 809/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., която е съобразена от въззивната инстанция. Съгласно посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в исковата молба, с която се предявява иск по чл. 125, ал. 3 ГПК за плащане на равностойност на дружествен дял в хипотезата на прекратено членствено правоотношение на съдружник в О., индивидуализацията на спорното материално право следва да се извърши чрез посочване с колко дяла от капитала е разполагал съдружникът, какъв е размерът на капитала и неговата структура към момента на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника. Поради това, че капиталът е числово изразена статична величина, изразяваща стойността на направените вноски от всеки съдружник, и същият подлежи на вписване в търговския регистър, а имуществото е динамична величина и зависи от търговските операции в определени периоди от време, то в исковата молба не е необходимо подробно описание на имуществото /Д., К., вземания и други/, а равностойността му и респективно равностойността на дружествения дял на съдружника следва да се определи въз основа на счетоводен баланс или заключение на съдебно-икономическа експертиза след изясняване на структурата на капитала /число и дялове/. В настоящия случай с исковата молба и направеното от процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание на 30.06.2006г. уточнение на обстоятелствената й част предметът на спора е ясно очертан.
Третият, формулиран от касатора, процесуалноправен въпрос „допустимо ли е да се предявява и уважава граждански иск за заплащане на дял от имущество на дружество, без да е посочена цената на предявения иск” е ирелевантен за спора, тъй като цената на иска е посочена в исковата молба съгласно изискването на чл. 98, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, а впоследствие в съдебно заседание на 10.03.2009г. е направено увеличение на иска на основание чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./.
Четвъртият процесуалноправен въпрос „допустимо ли е да се уважава граждански иск за заплащане на дял от имущество на дружество, без да са представени доказателства за имуществото на дружеството” е ирелевантен, защото спорният въпрос при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция след частичната отмяна на първото въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от САС, е бил само за цената, по която е следвало да се определи стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на ответното О., при определяне стойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружник в дружеството.
Петият процесуалноправен въпрос „допустимо ли е тогава, когато обстоятелствата в исковата молба основават иск за присъждане на ликвидационен дял, съдът да обсъжда и приема, че се иска изчисляване на дружествен дял” е ирелевантен за спора, тъй като твърдените в исковата молба факти и обстоятелства и заявеният петитум, съобразно и направеното уточнение, сочат на иск с правно основание чл. 125, ал. 3 във връзка с чл. 127 ТЗ за заплащане на част от стойността на дружествения дял на починалия съдружник – наследодател на ищцата от имуществото на търговското дружество – ответник по иска.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос „коя е релевантната стойност за определяне равностойността на дружествения дял при прекратяване на членството в дружеството, респективно паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя” е релевантен за делото поради това, че е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като този въпрос не е решен в противоречие с формираната постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 64/09.06.2009г. по т. д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 87/06.06.2012г. по т. д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /процесното дело/, решение № 100/07.02.2013г. по т. д. № 665/2011г. на ВКС, ТК, І т. о./. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, чието членство в дружеството е прекратено, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея по себестойност, или справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти съобразно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗСч, като не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал, резервите и финансовия резултат. Въззивният съд, като е изложил аргументи относно определяне на стойността на дълготрайните материални активи в счетоводния баланс по реда на чл. 13, ал. 1 ЗСч – според историческата им цена, представляваща цената на придобиване, а при липса на данни за нея по себестойността или справедливата цена по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗСч и според правилата, установени в съответните счетоводни стандарти, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи пълни съображения за приетия от него краен резултат за изчисляване на т. нар. „дружествен дял” не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай въззивната инстанция е изпълнила произтичащите от отменителното решение на ВКС задължения и при постановяване на решението е обсъдила относимите доказателства във връзка с определяне на стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на ответното О. и на стойността на дружествения дял на наследодателя на ищцата поради прекратяване на участието му като съдружник в ответното дружество, като е изложила мотиви и се е аргументирала защо възприема предложения вариант в т. 2 от заключението на вещо лице Я. К. от 24.10.2012г.
По горепосочените релевантни правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
По отношение на последния правен въпрос „при изчисляване на дяловото участие на починал съдружник в О., следва ли да се имат предвид записванията в инвентарната книга на предприятието активите, описани само въз основа на оглед от вещо лице, без да са проследени в резултат на какви минали събития /сделки/, са били придобити, т. е. следва ли да се вземат предвид активите при т. нар. „едностранно записване”, или е задължително изчисляването да стане само при наличието на т. нар. „двустранно записване”, което е изискване по Закона за счетоводството?” касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченото основание не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият от касатора правен въпрос би бил от значение, ако ответникът е направил възражение, че определени Д. /недвижими имоти или движими вещи/, които са включени в изготвената от него инвентарна книга, не са придобити от дружеството, т. е. дружеството не притежава право на собственост върху конкретни Д.. Ответното дружество не е направило възражение в подобен смисъл.
Поради липса на твърдените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1823 от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 2264/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.