3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С. 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 504/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 14.02.2012 г. по гр.д. № 6527/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 17.01.2011 г. по гр. д. № 46 257/2009 г. на СРС, 72 с., с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу Ж. М. Г. – от [населено място] за установяване съществуването на парично вземане 20 342.98 лв., удостоверено в заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№ 28720/2008 г. на СРС, 72 с. – част от вземане 59 692.31 лв., посочено в Запис на заповед от 31.07.2008 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване сочи, че са неправилни направените от съдилищата изводи и че касационното обжалване на решението е допустимо на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изразява несъгласие с направените правни изводи, съставляващи неточно прилагане на закона. Счита, че посоченият въпрос е от значение за развитие на правото, доколкото каузалното отношение не е елемент от съдържанието на ефекта и съответно липсва правна норма, която да бъде привлечена за разрешаване на поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба Ж. М. Г. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва като недопустима касационната жалба, като поддържа, че не е налице изискването, установено в чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито обосновава защо счита, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без Върховният касационен съд да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дали решението е правилно или не – това е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 14.02.2012 г. по гр.д. № 6527/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: