ДИРЕКЦИЯ„OБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
1_175/22.12.2010 г
КСО, чл.10 ал.1
ЗДДФЛ,чл.50, ал.1 и 2
ЗКПО, чл. 18
Относно: данъчно третиране на доходи получени от физическо лице от работа в чужбина и като собственик на ЕООД по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравно осигуряван /ЗЗО/.
По повод Ваше запитване с вх.№ …………, Дирекция „ОУИ” гр………… изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, български гражданин работещ с виза и осигуряващ се от години в държава от ЕС, на определен етап, без да прекъсва работата си в чужбина, регистрира ЕООД в РБългария, което дружество ще извършва дейност, но ще се управлява от наето или упълномощено лице. Въпросите Ви са следните:
1.Каква ще е осигурителната тежест на лице – собственик на действаща фирма в РБългария, но което работи легално и се осигурява в чужбина и реално не извършва никаква дейност в РБългария?
2.Как ще се определят данъчните задължения на лицето собственик на действащата фирма спрямо нашето законодателство, при деклариране на доходите от финансовия резултат на фирмата в РБългария и какви документи е необходимо да представи от работодателя в чужбина?
І. По въпросите свързани с прилагане на ЗДДФЛ:
Поради неизяснената фактическа обстановка, при липсата на представенидокументи /договори/ удостоверяващи вида, предмета и времетраенето на извършваната дейност както в страната така и в чужбина, не е посочена държавата в Европейския съюз /ЕС/ на територията на която ще се полага трудът от физическото лице, съответно задълженията на чуждестранния работодател, Ви даваме следното принципно становище:
На основание чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
По смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице /МФЛ/, без оглед на гражданството, е лице което има постоянен адрес в България. Не е МФЛ лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната – чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Съответно, чуждестранни физически лица /ЧФЛ/ са тези, които не са местни лица по смисъла на чл.4 – чл.5 от ЗДДФЛ. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. От първостепенно значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне качеството на физическото лице – дали е местно или чуждестранно.
Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа – чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. В ал.5 от същия член е посочено, че местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал.1 удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава, а в разпоредбата на чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ, законодателят изрично е регламентирал, че за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал. 5 на чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.50, ал.2 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за доходите придобити през годината, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28, и за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.
Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, букви ”е” /правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на МФЛ от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната/
и „и” /правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери/
от допълнителните разпоредби, подават ГДД по чл.50 ал.1 за тези доходи – чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ.
ІІ. Във връзка с прилагане на ЗКПО:
Местните юридически лица се облагат с данъци по ЗКПО за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона за определяне на данъчния финансов резултат. Т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба.
Гореизложеното означава, че приходите и разходите, реализирани от дейността на мястото на стопанска дейност на българското дружество в държава от ЕС ще участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и ще бъдат данъчно третирани по реда и при условията на ЗКПО.
Същевременно ЗКПО предвижда приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон.
ІІІ. Във връзка с прилагане на КСО и ЗЗО:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 по КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От 01.05.2010г. държавите членки на ЕС прилагат нови регламенти за координация – Регламент 883/2004г. и Регламент 987/2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент 883/2004г. Ако лице попада в персоналния обхват на Регламентите закоординацията на системите за социална сигурност, то приложимото спрямонего законодателство ще се определя съгласно разпоредбите на Дял ІІ от регламент 883/2004г. /чл.11-16/.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение същите да бъдат квалифицирани като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял ІІ от Регламент /ЕО/ 883/2004г. „дейност като заето лице” и„дейност за самостоятелно заето лице”, е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществуваеквивалентно положение /на основание чл.1/а/ и /б/ от дял І на Регламент883/2004г/.
Следователно квалифициранетона лицекато заето или самостоятелно заето, се извършвавъз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято териториялицето полага труда си.
Трудова дейност, която лице упражнява на териториятанаБългариякато собственик на търговско дружество /чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО/ се определя за целите на прилаганетона Регламент 883/2004г. като ”дейност за самостоятелно заето лице”. Аколице осъществяватрудова дейност по управление и контрол в търговско дружество и е уговорено възнаграждение за извършването й,тази дейност ще бъде квалифицираназа „дейност като заето лице”.
За да попаднат в персоналния обхват на регламента и евентуално да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимото законодателство според правилата, въведени с Дял ІІ от регламента, гражданите на държава членка, бежанците и лица без гражданство, които пребивават в държава членка следва да отговарят кумулативнона следните условия:
-са/са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
-при наличие на трансгранична ситуация /пресичане на границимежду държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния обхват/.
Основното правило при определяне на приложимото право е, лицата да са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Сьщото е въведено с разпоредбата на чл. 11/3/а/ от Регламент 883/2004- лицата осъществяващидейност като заети или като самостоятелно заети лица в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава членка.
В настоящия случай, при така изложената фактическа обстановка, ако се приеме, че лицето е трудово активноединственона територията на държавата членка /различна от България/ и не полага труд в търговското дружество в България, то според основното правило подлежи на осигуряванепо законодателството на тази държава членка.