3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
С., 17.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4350/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “П. банк (България)” АД – [населено място] срещу Определение № 13 462 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4611/ 2013 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] – [населено място] за сумата 1214 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че са погасени всички негови вземания срещу [фирма], без да обсъди представените писмени доказателства, като изводите на съда са противоречиви и необосновани. Жалбоподателят сочи, че на основание Определение от 22.04.2013 г., с което частично е обезсилен изпълнителния лист, заявителят в заповедното производство му дължи 2 953.10 лв. По направеното от [фирма] плащане на 1739.10 лв. и възражението му за прихващане за сумата 1214 лв., за която жалбоподателят е осъден с Определение от 03.06.2013 г., поддържа, че не е настъпил ефектът на прихващането, тъй като жалбоподателят е платил на взискателя на 14.06.2013 г. сумата 1214 лв. и взискателят няма насрещно вземане, затова дължи на жалбоподателя 1214 лв. Жалбоподателят сочи, че противно на изложеното въззивният съд е приел, че всички вземания на жалбоподателя са погасени, като съдът не е обсъдил твърдяното прихващане. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което се уважи молбата за издаване на обратен изпълнителен лист за 1214 лв.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „П. банк (България)”АД – [населено място] за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] – [населено място] за сумата 1214 лв. Съдът е посочил, че с постановеното по делото Определение от 22.04.2013 г., е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу „П. банк (България)” АД – [населено място] и последният е обезсилен за разликата над 2046.90 лв. до 5000 лв. (т.е. за 2953.10 лв.) и с Определение от 03.06.2013г. „П. банк (България)” АД е осъдено да плати на заявителя 1214 лв. – разноски за въззивното производство. Направен е извод, че въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист срещу „П. банк (България)”АД, включително за сумата 5000 лв. – разноски, която е изплатена, и с обезсилването на изпълнителния лист, е отпаднало за заявителя основанието да задържи сумата 2953.10 лв. Приел е, че с платежно нареждане от 12.06.2013 г. заявителят е превел на „П. банк(България)” АД сумата 1739.10 лв. и с изявление за прихващане е приспаднал дължимата му от „П. банк (България)”АД сума 1214 лв. – разноски за въззивното производство. Тъй като няма подлежащи на връщане от заявителя на „П. банк (България)”АД суми, съдът е отказал издаването на обратен изпълнителен лист за 1214 лв.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна. Правилно въз основа на данните по делото въззивният съд е посочил, че заявителят дължи на „П. банк (България)”АД заради обезсилен изпълнителен лист 2953.10 лв., а „П. банк (България)” АД му дължи 1214 лв. – разноски за въззивното производство. Съдът е отчел извършеното от заявителя прихващане на вземането си към „П. банк (България)” АД за 1214 лв. (разноски за въззивната инстанция) със задължението си по обезсиления изпълнителен лист 2953.10 лв., а разликата за връщане 1739.10 лв., е платена от заявителя на 12.06.2013 г.
С оглед изложеното са неоснователни оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на извода, че липсват мотиви относно изявлението за прихващане и как при дължима сума 2953.10 лв. и платена 1739.10 лв., е налице разлика 1214 лв. Отправено е от заявителя изявление за прихващане за сумата 1214 лв. и „П. банк (България)” АД признава, че същото е стигнало до него и са налице елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД: страните са си дължали взаимно парични суми, които са били установени по основание и размер с определенията, постановени по делото. Затова изявлението за прихващане е породило действие и съгласно чл.104 ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е могло да се извърши – от 03.06.2013 г. – датата на постановяване на определението, с което са присъдени разноските за въззивното производство 1214 лв., с което свое вземане заявителят прихваща. Погасено е задължението на заявителя за 1214 лв. по обезсиления изпълнителен лист заради извършеното прихващане с вземането му 1214 лв. към „П. банк (България)”АД за разноски за въззивното производство, затова правилно с обжалваното определение е отказано издаване на изпълнителен лист за връщане на сумата 1214 лв. от заявителя [фирма] на „П. банк (България)”АД.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 250 лв. – разноски за производството по частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13 462 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4611/ 2013 г. на СГС.
ОСЪЖДА “П. банк (България)”АД – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 250 лв. – разноски за производството по частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: