1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
Гр. С., 13.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 788/2011 г.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определението на Софийски окръжен съд от 12.07.2010 г. по в.гр.д.№ 1160/2009 г., с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 233/21.05.2010 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено и да бъде уважено искането му за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като се намалят със сумата 2000 лева присъдените в полза на ответника по делото [фирма] съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК без да навежда конкретни доводи и без да формулира точно и ясно същественият правен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното определение Софийски окръжен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. В резултат на извършената проверка съдът е достигнал до извода, че с оглед изхода на спора пред въззивния съд /с решението частично е отменено първоинстанционното решение по отношение на главния иск и изцяло е потвърдено в частта относно уважения срещу [фирма] насрещен иск /направените съдебни разноски от страните пред двете съдебни инстанции са определени правилно съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете. Изложени са съображения, че въззивната инстанция има самостоятелни правомощия да се произнася както по отношение разноските направени във въззивното производство, така и по отношение направените пред първоинстанционния съд, когато изменя решението по съществото на спора. Това определение на въззивния съд е предмет на подадената частна касационна жалба.
По силата на препращащата норма на чл.278 ал. 4 ГПК в производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решението. В този смисъл е и разпоредбата на чл.248 ал. 3 изр.второ ГПК по отношение на определението за разноските. Ето защо, за да бъде допуснато определението на Софийския окръжен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл.280 ал.1, т.1, т. 2 или т. 3 ГПК. На първо място страната трябва да изложи ясна и точна формулировка на релевантния материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от съществено значение за изхода на спора. Необходимо е още да се посочи конкретно на която от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК се позовава, а именно: че поставеният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС; че е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, като се представят и съответните решения, доказващи наличието на противоречива съдебна практика; да се посочи в какво се изразява противоречието на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС; да се аргументира значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В случая, видно от съдържанието на частната касационна жалба, жалбоподателят е изложил само възражения по същество срещу обжалвания съдебен акт, но не и съображения относно наличието на касационни основания по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е формулиран точно и ясно релевантния за изхода на делото правен въпрос поставен най-общо: имат ли процесуална възможност въззивните инстанция да променят присъдените разноски от първите инстанции. Отговорът на този въпрос е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от изхода на делото пред въззивния съд – дали се отменя или потвърждава първоинстанционното решение, дали се уважават или отхвърлят и в какъв размер предявените искове. Не е обосновано наличието на основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния правен въпрос е наложено от непълнота на закона или свързано с тълкуването му, каквито данни в случая липсват. Разпоредбите на чл.78, чл.80 и чл.81 ГПК са пределно ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им съществува постоянна и непротиворечива съдебна практика постановена при действието на новия ГПК.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд постановено на 12.07.2010 г. по гр.д.№ 1160/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: